Гвоздейков: Цената на горивата няма нищо общо с пристанище „Росенец“

От днес пристанище „Росенец“ вече се управлява от държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“. По думите му данъчните складове са изцяло собственост на „Лукойл“, но контролът върху внесен продукт е в ръцете на държавата.

Още: Министър: Държавата вече е вписана като оператор на "Росенец", "Лукойл" може да съди

„Държавата има капацитет има и опит, няма да бъдат допуснати извънредни ситуации, всичко е в рамките на закона. При така заложените текстове в регламента държавата не дължи обезщетения към концесионера. Концесията е прекратена заради форсмажорни обстоятелства, които касаят ограничителни мерки спрямо Руската федерация. Оттук нататък „Лукойл“ трябва да си търси правата някъде другаде, но не и в България. Рискът е изчислен, ние сме спазили закона и европейския регламент“, допълни Гвоздейков.

Днес са проведени и първите шофьорски изпити, при които маршрутът за кандидат-шофьорите се избира електронно. „От една страна това премахва субективния фактор, за което е упреквана „Автомобилна администрация“, че посочваните маршрути от изпитващите се избират за едни или други хора. Той ще научи маршрута си, когато седне зад волана и изпитващия натисне бутона за избор на маршрут. Всеки маршрут съдържа комбинация от упражнения и няма как да се падне само прав път“, каза транспортният министър. 

Още: България няма да плати нищо на "Лукойл" за предсрочното прекратяване на концесията в Росенец

По думите му санкциите за пияни и дрогирани шофьори на пътя също трябва да бъдат увеличени, но трябва да има образование и дисциплина. „Докато сами не осъзнаем, че трябва да има ясно самосъзнание и инстинкт за съхранение на околния, нищо няма да се случи. Трябва промяна на съзнанието“, смята Георги Гвоздейков. 

Министърът на транспорта коментира и темата с медицинските хеликоптери. „В петък възстановихме авиационния оператор, търговското дружество. Това не е Държавният авиационен оператор, а ще бъде оператор, който ще се занимава само със спешна медицинска помощ по въздуха. Поставихме си ясна цел, че до края на 2023 г. България трябва да разполага с авиационен оператор, който да може да прави спешна медицинска помощ по въздух“, каза той. 

По думите му на 17 септември шест пилоти заминават на обучение в Италия, а на 24 – трима инженери. Целта е през януари първият хеликоптер да бъде въведен в експлоатация. До края на 2024 ще бъдат изградени поне три от оперативните бази, каза още министърът. 

Още: Гвоздейков с първи думи за рокадите в БДЖ и ще има ли санкции за Wizz Air