Икономист обясни инфлацията: Имаме твърде много пари, преследващи твърде малко стоки и услуги

„След 2020 г., COVID-19 и локдауните имаше рецесия и опашки за безработни у нас, в Европа и САЩ. За да се спре това, големите централни банки и правителства напечатаха огромно количество пари. Проблемът е, че в момента, в който вкараш тези пари в системата, с едно забавяне между 12-24 месеца те постепенно се оттичат в потребителските цени. Това е процес, който наблюдавам от началото на 2021 г. Той се влошава и от войната в Украйна, и от фискалната разюзданост“, посочи още макроикономистът.

Стоян Панчев: Приемането ни в еврозоната ще генерира повече инфлация

Приемането на България в еврозоната ще генерира допълнителна инфлация не само от индексацията на потребителските цени, но и в дългосроч...

Прочети повече

„В Европа най-високата инфлация е в Естояния и Литва, които са били в борд и са в еврозоната. В източната дъга на Европа, където има по-ниско ценово равнище и „по-бедни“ икономики, инфлацията е по-висока. Това е вследствие на това, че сме в един общ пазар. Когато става въпрос за търгуеми стоки каквито са храните, които можем да изнесем от страната, имаме конвергенция на цените. Цените се приближават. Това се случва и с доходите. Ако можеш да отидеш да работиш в Испания, то заплатите и у нас ще растат“, каза Стоян Панчев.

„Услугите, които не можем да преместим лесно извън страната, са най-евтините у нас. Услугите в България са с 30-40% по-евтини от средните в Европа. Когато минем инфлацията от 2%, единственият начин да се върнем назад, е икономическа болка", посочи макроикономистът.