Наред с икономическите и политическите анализи по темата с присъединяването на България в еврозоната и внесения референдум за отлагане на приемането на еврото от 2026 г. от президента Румен Радев, евродепутатът от ЕНП Радан Кънев сподели и своята чисто човешка история и спомени от едно отминало време, в което отново валутата бе основна тема на обществото.
"Преди точно 29 години, месец май 1996г., започнах поредната студентска работа, като охрана (смях в залата, ама тогава нямаше голям избор) в един, вече несъществуващ, голям магазин на “Славейков”. Заплатата, за която се бяхме разбрали, беше почти 100 долара месечно. Доста прилична сума. Да, тогава всичко се измерваше в долари - жилища (все едно някой купуваше жилище…), коли, заплати, планинарска екипировка, палатки, абе всичко, което ме интересуваше, освен бирата. И да, тогава 100 долара бяха сериозен доход… Когато получих заплатата си вече беше под 50 долара… Беше започнала хиперинфлацията, която продължи почти 9 месеца. Напуснах, разбира се, поради което изгубих половин заплата. Всъщност изгубих… не повече от 12 долара…", разказва Кънев.
"Започнах нова работа, в малък хранителен магазин на “Раковска”. Там заплатите бяха процент от оборота, а не фиксирана сума. И ние, “момчетата”, както ни знаеше махалата, станахме кажи-речи най-богатите хора. Цените се вдигаха всяка седмица, вдигаше се заплатата. Цените се вдигаха всеки ден, вдигаше се заплатата. По едно време, цените започнаха да се вдигат два пъти на ден, вдигаше се заплатата. Родителите ни вече получаваха заплати по 7-15 долара, майка ми беше вече пенсионер - 3-6 долара на месец…", обяснява Кънев.
Още: Томислав Дончев: Референдумът за еврото е още една инвестиция в разделянето на обществото
Той припомня как университетски преподаватели, инженери, учители, чиновници са броели в магазина бали с ненужна хартия с много нули, за да видят имат ли днес пари за кашкавал, или само за кисело мляко. "Бях в магазина и когато инфлацията беше овладяна, а левът - вързан за германската марка. Изгубихме “суверенитет”, както и лукса да сменяме цените два пъти дневно. Помня и как всички ние - момчета, ама разбирачи, имахме мнение с марката ли трябва да се върже левът или с долара. Страшни спорове. Липсваше само позиция да си стои отвързан, суверенен… В крайна сметка, кабинетът “Костов” взе решение да обвърже лева с дойче марката, защото тя след две години ставаше Евро. И така начерта, съвсем публично и официално, целите пред обществото - членство в ЕС, членство в Еврозоната и край на валутния борд, който никога не е бил повече от временно решение. “Валутен борд до влизане в Еврото” - това беше основна част от политиката по стабилизиране на финансите", пише още той.
Снимка: Actualno.com
Още: Радан Кънев: Радев няма подкрепата дори на своите най-приближени съветници
Промените
"Бях в магазина и когато дойде “деноминацията” и “суверенният” български лев беше заменен от новия лев. 1000 стари лева за 1 нов. Да, старият, вековният лев го няма от края на ХХ век. Неговата международна сигнатура беше BGL (Bulgarian Lev), заменена с BGN (Bulgarian New). Един BGN винаги е бил вързан за еврото при курс 1.95583 лева за евро. Не повече, не по-малко. Деноминацията предизвика мащабни страхове от инфлация чрез “закръгляне”. Същите комунистически мошеници, само по-млади, обикаляха телевизонните студиа и обясняваха същите глупости. Добре че нямаше социални мрежи… Правителството се справи много добре. Няколко месеца бяхме длъжни да изписваме цените с трите нули и без тях, ей така:
ЦЕНА: 2.85 / 2850 лв.
И хората гледаха, псуваха ни, ако нещо е поскъпнало, и тъй нататък. Инфлация нямаше. Имаше нормализация, парите върнаха стойността си. Икономиката тръгна нагоре и, без 2-3 международни кризи, не е спряла да расте.
Близо 30 години по-късно, мисля, че отдавна е време за нова нормализация. За естествено и спокойно завършване на дългия път от хиперинфлацията и измерването на всичко в долари, през фиксирането към марката и деноминацията, изчезването на BGL, влизането в ЕС, до деня, в който еврото става наша, национална валута. Деня, в който нашият финансов министър ще седи на масата на министрите от еврозоната. Защото ние и досега пазаруваме в евро, измерваме в евро, зависим от капризите на тази несъвършена система. Но нямаме право на глас в нея…", споделя още Кънев.
Още: След еврото: БНБ търси кой да претопи близо 8 милиона тона монети на българските левове
