Доналд Тръмп e „гений на непоследователността”, а Владимир Путин - „един много гневен човек”. Така политологът Иван Кръстев окачестви двамата световни лидери в седмичното предаване „Интервю” във вечерния праймтайм на Телевизия Словения. Създателят на Центъра на либерални стратегии в България и постоянен сътрудник на Института за хуманитарни и социални науки във Виена бе представен като участник в 20-ия Стратегически форум в Блед на 1-2 септември т.г. Той участва в нощната сесия под надслов „Културно разнообразие – идентичност на ЕС: как културата може да изгради устойчивост в кризисно общество?”. Във форума се включиха и Аста Вречко – министър на културата на Словения; Жералдин Шварц – немско-френска журналистка, писателка и автор на документални филми и Маргаритис Шинас – бивш заместник-председател на ЕК.
В 50-минутния разговор с Иван Кръстев за словенската телевизия бяха засегнати редица въпроси, сред които неефективността на ЕС в съвременния свят, демографията като една от възможните причини за нападението на Русия срещу Украйна, приликите и разликите между, различните гледни точки по това дали има геноцид в Газа, последиците от пропалестинската политика на Словения, изчезването на либералния свят, причините за произраелските настроения в държавите от Източна Европа, животът в „постгероичното време, в което хората вече не са готови на саможертва” и др.
Още: Sky News след интервю със Зеленски: Той е дълбоко разочарован от Запада (ВИДЕО)
„Иван Кръстев е политически анализатор и един от най-добрите познавачи и тъкуватели на обстановката в Източна Европа и извън нея. Чрез книгите си, колонките и разговорите дава отлична диагноза и съпоставки с днешното време. Роден и израснал в България, днес живее между Виена и София – и в ежедневнието си разбира много добре разбира разликите и нюансите между т.нар. Източна и Западна Европа, които все още съществуват. Той е сред колумнистите на вестник „Ню Йорк Таймс”, а демокрацията е любимата му тема, по която дебатира и пише” – така бе представен политологът пред зрителите на националната телевизия.
Мястото на Евросъюза в днешния свят
В началото на интервюто, в отговор на въпрос на водещата дали Западът продължава да дава повече възможности той отговаря шеговито, че „Виена е най-доброто място за живот в България, затова днес има толкова българи там”. Политологът коментира и обратните тенденции напоследък, свързани със завръщането на хората у нас – например от Германия в резултат от пандемията и по икономически причини, допълвайки, че страни като Словения и Чехия не са били засегнати от мащабна емиграция.
Още: Иван Кръстев: "Европа е в режим на оцеляване"
На въпроса „Колко устойчив е днес ЕС, намиращ се под голям натиск?”, вкл. предвид промените в Белия дом, Иван Кръстев казва, че това влияние е съдбовно, защото ако в миналото ЕС е бил считан за лабораторията на света, днес вече не е най-динамичното му място. „Бяхме убедени, че интеграцията и премахването на границите ще се случат навсякъде. Ще си направим лоша услуга, ако хората не осъзнаят колко се е променил светът. Европа вярваше, че една нова война на нейна територия вече не е възможна... Руско-украинската война подкопа устоите на представите ни за сигурността“, заяви той, като допълни, че войната е показала измеренията на пропастта във военната подготовка на Европа.
Още: Нова среща между Тръмп и Зеленски, ето кога
Според него, възникващите проблеми са и културно обусловени, което обяснява с констатацията, че „живеем в постгероично общество, в което правителствата не си дръзват да помолят хората да се жертват”. Ето защо европейците са били толкова изненадани от отзива на украинците – в началото на конфликта сред тях е имало много доброволци, които са били готови да умрат за родината си.
Още: Иван Кръстев: Европейците вече си дават сметка, че войната в Украйна е война срещу Европа
Иван Кръстев се спира детайлно на националистическите залитания на някои лидери в източноевропейските членки на ЕС, които, освен това, се отличават с произраелската си политика. Той обяснява това с факта, че редица от тези страни са признали Палестина като държава още през комунистическия период, поради което този въпрос вече не е в дневния им ред и не участват в дебатите по него. „Самият Израел е възникнал като един вид източноевропейска страна с преселници от Изтока – от Русия и бившата Австро-унгарска империя; ционизмът е един от източноевропейските типове национализъм”, посочва Иван Кръстев, изтъквайки впечатлението си, че днес Израел е почти „проектът-мечта” на многобройни националисти от Източна Европа.
Още: Руските граждани падат жертва на Путиновите амбиции: Вдигане на ДДС - да, стоп на войната - не
Той отличава няколко неща: в икономически план говорим за „много успешна държава”, постиженията ѝ в областта на информационните технологии и технологичното развитие са изумяващи; Израел е малка, но способна да се защитава страна – „ядрена сила, с изключително ефективна армия, което бе демонстрирано в Ливан и Иран”.
Убеден е, че ако днес мнозина източноевропейски националисти бъдат запитани каква държава биха искали, те биха дали за пример „етническата демокрация, високата технологична развитост, военната независимост, добрите отношения със САЩ”. Това, по думите му, обяснява много от нещата, на които сме свидетели днес, в т.ч. и това, че „голяма част от Източна Европа е също така силно антимюсюлманска”. От собствена гледна точка той обяснява това с факта, че страната ни е била пет века под османска власт, „затова много трудно изпитвам колониална вина”.
Тръмп – „гений на непоследователността“
Втората част на разговора с Иван Кръстев бе посветена на САЩ след завръщането на власт на Доналд Тръмп. На въпрос на журналистката дали гледа на него като на „лидер на алибералната революция, която ще се разпространи”, той заявява, че не е лесно да се обясни силно интересната фигура на новия-стар президент. Нарича го „несъмнено превратен”, изхождащ от убеждението, че „САЩ могат да запазят доминацията си, когато се противопоставят и отхвърлят създадения от тях либерален ред”.
Още: Тръмп: Омразата между Зеленски и Путин е неизмерима, ще трябва да водя всички преговори (ВИДЕО)
От друга страна, според Кръстев, Тръмп е „много особен политик – странен националист без история”. В този смисъл не бива да бъде сравняван с Виктор Орбан или Марин льо Пен, „които са с корени в националната история”. Нещо повече – за разлика от Владимир Путин, за когото е важно как ще бъде запомнен от идните поколения, „Тръмп е по-различен, иска да живее вечно, но не в сърцата на бъдещите поколения, а в Белия дом; не го интересува светът след него”. Като негова положителна черта, „ако искаме да анализираме събитията, а не само да морализираме”, откроява това, че лидерът на САЩ е възстановил водещото място на политиката в света.
Наричайки Доналд Тръмп „гений на непоследователността”, тъй като не го е грижа какво е заявил предишния ден, този негов подход може да се окачестви като „комбинация между напрежение и повече от разединяваща реторика”; „невъзможно е да си представим, че президентът Тръмп би умрял в името на някаква идея”, смята Кръстев.
Путин – „силен човек със своеобразно виждане за света“
По отношение на Владимир Путин, когото е срещал през 2014 г. след атакуването на Крим и по-късно, Иван Кръстев споделя впечатленията си за руския лидер като „много силен човек със своеобразно виждане за света”. Една от грешките на Запада при контактите с него е било схващането, че „само парите са важни за него и хората от обкръжението му”, затова и западните анализи са били обсебени от въпроса за корупцията. Това е подплътило и „своеобразното магично убеждение на Запада, че със санкциите ще нападнем банковите им сметки”.
Още: Иван Кръстев: Светът се изменя и Западът не е от печелившите
На него не му е до парите, а до „славата и историята”, смята политологът. „Путин искаше отмъщение; чуйте какво говори, той трябва да бъде възприеман буквално; мисля, че и президентът Тръмп стана жертва на това”, каза той. „Путин беше крайно гневен човек, особено когато говори за Запада, чието лицемерие ме смущава”, смята Иван Кръстев.
Още: Иван Кръстев: Ако Украйна спре да се сражава, това е краят ѝ
