"Главната задача на парламентарното малцинство е да се доказва като алтернатива на полето на законодателния процес, а не чрез действия, които нямат нищо общо с парламентаризма и конституционализма", каза от парламентарната трибуна председателят на 51-ото Народно събрание доц. Наталия Киселова, която доскоро беше преподавател по конституционно право. Думите й идват в навечерието на 34-ата годишнина от подписването и влизането в сила на Конституцията на Република България и в контекста на казаното от "Величие", че не са в парламента да внасят закони, а да свалят правителството.
Тя обърна внимание, че количественият превес на гласовете на мнозинството не означава, че малцинството не трябва да бъде чуто и разбрано, че не трябва да се приемат предложения на малцинството само защото е малцинство. ОЩЕ: „Дочуване“: „Величие“ превърнаха дебата по вота на недоверие в пародия (ВИДЕО)
"Това е отговорност и на мнозинството, разбира се. Намирането на допирни точки между интересите на различни групи е в полза на общия интерес и на разбирането, че следва да има разговор. Това малцинство трябва да бъде активно, да участва в законодателна дейност, а не да препятства и възпира дейността на законодателния орган", подчерта доц. Киселова.
По думите й само градивното малцинство е условие за реализиране на разумни законодателни предложения, които са от полза за най-широк кръг от граждани за обществото.
Според нея е време да спрем да бламираме и изопачаваме Конституцията, защото по думите й тя не е резултат, а гаранция за мирния преход у нас, който не бива да рушим, а днес е гаранция за нашето европейско настояще и бъдеще. ОЩЕ: Вот на недоверие на килограм: МЕЧ, "Величие" и "Възраждане" с нови инициативи срещу властта
Снимка: БГНЕС
Лекцията за "Величие"
Доц. Киселова изглежда изнесе лекция по парламентаризъм на "Величие" и обърна внимание, че Конституцията е заложила парламентарната форма на управление и въпросът за парламентаризма днес често се изчерпва като върховен орган на властта, а по думите й той не е такъв, но погрешното възприятие създава предпоставки за навлизане в компетенциите на другите власти.
"Парламентаризмът е изборност на народните представители, политически плурализъм и свобода на действията на опозицията, суверенитет на парламента като олицетворение на законодателната власт, политически контрол върху избраното по парламентарен път правителство. Принципът за разделение на властите не допуска парламентът да се превръща във вседържател на властта, а става въпрос за взаимно възпиране на трите власти", добави доц. Киселова.
"Тук е време да си кажа - да живее България, но аз ще кажа да живее българския парламентаризъм, който трябва да оцелее", добави доц. Киселова. ОЩЕ: Драгомир Стойнев: Доц. Наталия Киселова изнесе урок по парламентаризъм
