Народното събрание прие на първо четене законопроекта за прозрачност и почтеност в управлението, известен като проект за регулация на лобистката дейност. Инициативата е внесена от група народни представители от ГЕРБ, начело с бившия министър на правосъдието Георги Георгиев.
Проектът предвижда създаването на нормативна рамка за регулиране на т.нар. "представителство на интереси" - термин, който вносителите използват вместо "лобизъм", за да избегнат негативните асоциации около понятието. Според мотивите на законопроекта свободният и открит достъп на граждани, организации и бизнес до институциите с цел защита на легитимни интереси е важен елемент от функционирането на демокрацията.
Законопроектът е разработен с участието на експерти от Европейската комисия и е свързан с изпълнението на ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост. Приемането на подобна регулация е сред условията за получаването на средства по четвъртото плащане от плана, както и част от процеса по присъединяване на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Още: Закон за лобизма с друго име: Нов опит да стане факт
Промените
С текстовете се въвежда дефиниция за "представител на интереси", която обхваща всяко физическо или юридическо лице, което се стреми да влияе върху решенията на държавни органи или публични длъжностни лица в защита на обществен, групов или частен интерес. Законопроектът обаче изключва от този обхват адвокатите, както и служителите в държавната администрация, докато заемат съответната длъжност.
Предвижда се създаването на публичен Регистър за прозрачност, който ще се поддържа от Сметната палата. В него ще се вписват лицата, които извършват лобистка дейност по занятие или срещу възнаграждение за трети лица.
Според предложените текстове представителството на интереси трябва да се осъществява при спазване на принципите на откритост, прозрачност, отчетност, добросъвестност и почтеност. Предвижда се и въвеждането на т.нар. "законодателен отпечатък" - механизъм за проследяване и документиране на външните влияния върху процеса на изготвяне на нормативни актове.
Част от мерките включват задължение институциите и публичните длъжностни лица да публикуват календари на срещите си с представители на интереси. В тях трябва да се отбелязват датата на срещата, участниците и темата на разговорите. Тези календари ще бъдат свързани с регистъра за прозрачност.
В регистъра ще се вписват само лица, които извършват лобистка дейност редовно по занятие. Законопроектът определя "редовно представителство на интереси" като поне девет контакта с представители на властта в рамките на три месеца.
Контролът върху регистъра и спазването на правилата ще се осъществява от Сметната палата, като председателят на институцията ще има правомощия да налага административни санкции при нарушения.
В законопроекта е предвидено през първата година от прилагането на новата уредба да не се налагат санкции, за да се даде време на институциите и участниците в процеса да се адаптират към новите правила. Още: "Няма дъно в българската политика": Комисия отхвърли закона за лобизма. Губим 440 млн. евро от ПВУ?
В шестмесечен срок от влизането на закона в сила Народното събрание, Министерският съвет, президентът и общинските съвети ще трябва да приемат и специални етични правила за взаимодействие с представители на интереси.
Критиките
Законодателната инициатива предизвика и сериозни дебати в парламента и извън него. Представители на бизнеса и част от професионалните организации изразиха подкрепа за идеята за регулация на лобистката дейност, но настояха за по-прецизни дефиниции и разграничение между професионален лобизъм и гражданско застъпничество.
Критики към проекта отправиха и редица неправителствени организации, които предупредиха, че в сегашния си вид текстовете създават риск от прекомерни ограничения върху гражданското участие и свободата на изразяване. Според тях прекалено широките дефиниции и санкционният режим могат да имат "смразяващ ефект" върху гражданската активност.
Организациите настояват законопроектът да бъде съществено преработен, преди да бъде окончателно приет, като според тях е необходим по-балансиран модел, който да гарантира прозрачност на влиянието върху властта, без да ограничава участието на гражданите и неправителствения сектор в публичния живот.
