Народното събрание одобри правната рамка за влизане в Банковия съюз

След като тази стъпка е изпълнена, може да се счита, че т.нар. механизъм на тясно сътрудничество с ЕЦБ е на финалната права.

Законово предложение - БНБ и ЕЦБ да могат да озаптяват кредитирането

Намеса в кредитната политика на търговските банки ще може да осъществяват БНБ и ЕЦБ съгласно предложение за изменение на Закона за БНБ ...

Прочети повече

Финалните промени в Закона за БНБ, а чрез него и в Закона за кредитните институции, включват задълженията на централната банка да спазва насоките и изискванията на ЕЦБ, включително да налага по-високи капиталови буфери или по-строги мерки за отстраняване на системни рискове, ако от Франкфурт постъпи искане за това.

Предвидена е и възможност БНБ да започне да събира от банките надзорни такси.

Централната банка получи и един нов инструмент, чрез който може да влияе пряко върху кредитирането в страната.

От 1 януари 2019 г. тя ще може да определя с решение на управителния си съвет съотношението между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя. Това е част от т. нар. макропруденциален надзор. Мярката ще важи за цялата банкова система и ще се прилага в ситуации на прекомерен кредитен растеж.

Казано по друг начин размерът на заема трябва да е съобразен с доходите на кредитополучателя, като се въвеждат определени съотношения между доход и погасителна вноска. Това на практика оззначава, че не всеки който има доход, може да вземе заем. Промяната никак не е безобидна, защото от следващата година банките няма да могат да намаляват самосиндикално изискването за доход и да либерализират самостоятелно режима.

Ще работим с еврото най-рано след 3 г., прогнозира Проданов

Най-рано след 3 години ще работим с еврото. Всичко зависи от нас и ние трябва да контролираме процесът. Така Константин Проданов комент...

Прочети повече

С промените в Закона на БНБ централната банка вече ще определя докъде ще може да стига рискът, ако има признаци за прегряване в кредитиранет.

Централната банка ще може да затяга съотношението доходи/погасителна вноска, с което реално да остави значителна част от хората извън обсега на кредитните продукти. При ипотечните кредити режимът ще бъде още по-строг, защото те попадат и под още една регулация – размерът на заема ще се определя на база размера на обезпечението.

Тези изисквания не са тайна и за тях се знае отдавна, но любопитното е, че не бяха включени в текстовете, предложени от Министерство на финансите, а станаха част от Закона на БНБ между първо и второ четене в парламента, внесени от ГЕРБ.

С приетите днес промени се въвежда и изискване към БНБ, според което централната банка вече няма да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти, на Министерския съвет, общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия. Това ще важи и за подобни институции и предприятия на Европейския съюз и на държавите-членки.

Също така БНБ няма да може да купува дългови инструменти, емитирани от държавата или от общините (нито на първичен, нито на вторичен пазар). След изричното настояване на ЕЦБ, в законопроекта бяха допълнени текстовете, които да засилят автономността на БНБ.

Влизането в еврозоната: Съгласни ли сме с искането ЕЦБ да надзирава банките ни?

България е изпратила специално писмо до Еврогрупата (бел. ред. – организацията на финансовите министри на еврозоната) и ЕЦБ, в ко...

Прочети повече

Препоръката на ЕЦБ за възможността членовете на управителния съвет на БНБ да могат да обжалват предсрочното си освобождаване пред компетентен съд обаче не е изпълнена. В момента такова право има само управителят, а според промените не се предвижда останалите членове на централната банка да имат такива правомощия.