Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание отхвърли на първо четене законопроекта за прозрачност и почтеност в управлението, внесен от Георги Георгиев от ГЕРБ. В подкрепа на проекта гласуваха шестима депутати, петима се въздържаха, а един беше "против". След заседанието Георгиев коментира решението в публикация в социалните мрежи, като заяви, че случилото се е пример за "политическа безстопанственост в особено големи размери". По думите му народните представители от "Продължаваме промяната - Демократична България" са саботирали законопроекта без аргументи по същество.
"Без никакви аргументи по същество освен "искаме, но нямаме желание", депутатите от ПП-ДБ саботираха: националния интерес и ощетяват бюджета с 440 млн. евро, изпълнението на Плана за възстановяване и собствения си служебен кабинет", написа Георгиев.
Той подчерта, че до началото на април 2026 г. България трябва да отчете изпълнени реформи по Четвъртото плащане от Националния план за възстановяване и устойчивост, като единствената неизпълнена мярка в сектор "Правосъдие" остава именно законодателството за лобизма. Според него приемането на такава регулация е условие страната да получи 440 млн. евро безвъзмездно финансиране.
По думите му изискването за подобна реформа е било заложено още през април 2022 г. от тогавашното управление на ПП-ДБ при изготвянето на плана, договорен с Европейската комисия, но впоследствие не е било изпълнено нито от кабинета "Петков", нито от правителството "Денков".
"С този закон искаме всяка намеса в законодателния процес да бъде осветлена като представителство на интереси, а когато някой лобира по занятие или по търговски начин - това да е ясно на всички и да се впише в специален регистър. Да е видно кой с кого обсъжда и лобира за закони, да се осветлят срещите, да се създава незаличим "законодателен отпечатък" в подготовката на законите и да се вижда чий е той", посочва Георгиев.
Според него законът предвижда задължения както за институциите и политиците, така и за самите лобисти да разкриват информация за дейността си, включително за кого работят и какви средства изразходват за представителство на интереси. Той подчерта, че текстовете са изготвени на база международен опит от държави като САЩ, Германия, Франция и Австрия и са съобразени с препоръките на Европейската комисия и ОИСР.
Георгиев обобщи хронологията около реформата, като припомни, че през април 2022 г. управляващите тогава от ПП-ДБ са поели ангажимент България да приеме закон за лобизма като условие за получаване на финансиране по Плана за възстановяване. По думите му в следващите две години такъв проект не е бил подготвен, докато през втората половина на 2025 г. правителството "Желязков" е изготвило законопроекта след обществени консултации, предварителна оценка на въздействието и междуведомствено съгласуване.
"От април 2022 г до март 2026 г. има една съществена разлика и тя е, че ПП-ДБ вече не бездействат, а противодействат и гласуват против закона. Толкова за отговорното държавническо поведение…", написа още той.
Проектът
В началото на годината, когато Георгиев беше министър на правосъдието, проектът беше публикуван за обществено обсъждане. В него се въвежда понятието "представителство на интереси", което трябва да замени натоварения с негативни асоциации термин "лобизъм".
От Министерството на правосъдието посочиха, че създаването на нормативна рамка за регулиране на лобистката дейност е ангажимент на България, заложен в Националния план за възстановяване и устойчивост. Подобна мярка е препоръчвана и в докладите на Европейската комисия за върховенството на закона, както и в оценките на Групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа (GRECO). Регулацията е и част от ангажиментите на страната в процеса на присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
По време на заседанието на комисията Георгиев предупреди, че ако реформата не бъде приета до края на март или началото на април, България рискува да загуби четвъртото плащане по Плана за възстановяване. Той обясни, че законопроектът е внесен чрез народни представители, за да се спести време от административната процедура.
Дебатите
Бившият правосъден министър Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната - Демократична България" заяви, че ще се въздържи при гласуването и между първо и второ четене ще предложи корекции. Тя отбеляза, че по законопроекта има разнопосочни мнения, включително и в неправителствения сектор.
Владимир Георгиев от БСП коментира, че партията има резерви към проекта, но основната причина да бъде подкрепен е свързана със средствата по Плана за възстановяване.
Николета Кузманова от "Има такъв народ" постави въпроса дали предвид наближаващата предизборна кампания има достатъчно време за изработване на ефективна регулация. Тя също изрази резерви към част от текстовете и подчерта, че между двете четения ще е необходима сериозна редакция.
Представители на Висшия адвокатски съвет и Американската търговска камара подкрепиха идеята за приемане на законодателство, което да регулира лобистката дейност. От адвокатурата обаче заявиха, че очакват адвокатите и адвокатските дружества да бъдат извадени от персоналния обхват на закона. От страна на бизнеса също бяха направени предложения за прецизиране на текстове, включително за по-ясно разграничение между професионален лобизъм и гражданско застъпничество.
Критиките
Критична позиция по законопроекта изразиха и редица неправителствени организации. Българският институт за правни инициативи, Центърът за изследване на демокрацията, Програма Достъп до информация, Българският хелзинкски комитет, Антикорупционният фонд, Фондация Работилница за граждански инициативи и Институтът за пазарна икономика излязоха със съвместно становище, в което настояват проектът да бъде оттеглен и съществено преработен.
Според организациите в настоящия си вид законопроектът създава реални рискове за свободата на изразяване, свободата на сдружаване и правото на гражданите и организациите да участват в публичния живот. Те предупреждават, че прекалено широките формулировки, неясните критерии и високите санкции могат да доведат до "смразяващ ефект" върху гражданската активност.
Неправителственият сектор посочва, че самото заглавие "Закон за прозрачност и почтеност в управлението" е подвеждащо, тъй като предвидените задължения се насочват основно към представители на гражданското общество, вместо към институциите и носителите на публична власт. Според тях така се обръща логиката на отчетността и се създава риск от противоконституционност.
Организациите критикуват и избрания регулаторен модел като прекалено всеобхватен, без преди това да е натрупана достатъчна институционална практика или да е направена задълбочена оценка на реалните канали за непрозрачно влияние.
В становището се поставят и въпроси за съвместимостта на проекта с конституционните гаранции за основните права. Според НПО-тата въвеждането на задължителна регистрация като условие за комуникация с органите на властта може да се превърне на практика в административен филтър върху политическата реч и гражданското участие.
Критики има и към дефиницията на "представителство на интереси", която според тях е прекомерно широка и включва "всяка устна или писмена комуникация" с цел влияние. Това създава риск да се смесват гражданското застъпничество в обществен интерес и лобирането за частни интереси.
Неправителствените организации изразяват притеснения и от предложението Сметната палата да води публичния регистър на лобистите, тъй като подобна функция според тях е несвойствена за мандата на институцията като върховен одитен орган. Освен това те предупреждават за риск от прекомерно събиране и публичност на лични данни, както и за непропорционално високи санкции, които могат да засегнат малки организации и местни инициативи.
Според тях предварителната оценка на въздействието също е недостатъчна и не съдържа реален анализ на административната тежест и ефекта върху основните права.
В заключение организациите призовават законопроектът да не бъде внасян за разглеждане в Министерския съвет, а да бъде върнат за съществено преработване чрез нова експертна работна група.
