Промените в правилата за бързите кредити, предложени от правителството, бяха приети на първо четене с гласовете на присъстващите депутати от управляващото мнозинство. От "Прогресивна България" обаче заявиха, че ще дадат повече време за обсъждане на текстовете и ще търсят съгласие по спорните разпоредби.
Законопроектът предвижда забрана за предоставяне на непоискан кредит. Това включва изпращането на предварително одобрени кредитни карти, както и едностранното увеличаване на кредитни лимити без предварително искане и изрично съгласие от страна на клиента.
Предлага се още да бъде забранено отпускането на бързи кредити в тъмните часове на денонощието. Мотивът е да се ограничи възможността за импулсивно теглене на заеми, включително с цел участие в хазартни игри. Още: "Правителството току-що написа закон по поръчка" и "Чиста кражба": Възмущение срещу закона за бързите кредити
Спорът за цената на малките кредити
Представителите на "Прогресивна България" мотивираха промените с необходимостта България да приложи европейска директива, по която страната изостава. По думите им законопроектът стъпва и върху законодателна инициатива на кабинета "Желязков", която предишното управление не е успяло да довърши.
Най-сериозните критики от опозицията обаче бяха насочени към начина, по който ще се определя цената на малките кредити - до три минимални работни заплати.
При действащите правила годишният процент на разходите е ограничен до пет пъти размера на законната лихва. При сегашната законна лихва от 10,4% това означава максимален праг от 52%. Новият законопроект предвижда за кредитите до три минимални работни заплати да отпадне този таван и да бъде въведен друг показател - "общ разход по кредита". Още: "Не отпада нито една защита на потребителя": От ПБ обясниха новите правила за бързите кредити
Предвиденият максимален разход е до 20% от главницата при срок до един месец, до 30% при срок между един и три месеца и до 100% от главницата при по-дълъг срок. Това означава, че при заем от 1860 евро за срок над три месеца допълнителните разходи могат да достигнат още 1860 евро, или общо до 3720 евро за връщане.
Опозицията с примери
Богдан Богданов от "Продължаваме промяната" и Александър Иванов от ГЕРБ посочиха като пример кредит от 1860 евро за 12 месеца. По техните изчисления при сегашните правила потребителят би върнал около 2240 евро, докато при новите условия сумата може да достигне 3720 евро.
Асен Василев от ПП даде друг пример, за да илюстрира възможното оскъпяване. Ако човек вземе 100 евро и след две седмици трябва да върне 120 евро, това по думите му се равнява на изключително висок годишен процент на разходите. Още: Законодателна инициатива на ПБ: Вадят мутрите от бързите кредити и забраняват нощните заеми (ВИДЕО)
Цончо Ганев от "Възраждане" използва метафора, за да опише предложените промени: "Да вземеш клечка за зъби и да върнеш кубик дърва".
Управляващите защитиха промените
Председателят на бюджетната комисия Продан Проданов защити законопроекта с аргумента, че прекомерното ограничаване на достъпа до бързи кредити може да тласне нуждаещите се към сивия сектор.
Той възрази и срещу предложението на Асен Василев необслужен кредит да може да бъде изкупен обратно от кредитополучателя на цената, на която е прехвърлен на колекторска компания. Според Проданов подобен механизъм би създал стимул длъжниците да не обслужват задълженията си, очаквайки те впоследствие да бъдат придобити на по-ниска цена.
Повече обсъждане преди второ четене
По време на дебатите не бяха приети предложенията на опозицията да бъдат поканени представители на Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите.
От управляващото мнозинство обаче поеха ангажимент това да се случи преди второто четене на законопроекта. Тогава се очаква в обсъждането да бъдат включени представители на БНБ, КЗП и други заинтересовани организации.
Законопроектът предстои да премине през второ четене, което оставя възможност спорните текстове да бъдат променени в хода на законодателната процедура.
