Само няколко месеца след като беше закрита, Антикорупционната комисия официално се завръща. Народното събрание окончателно прие на второ четене новия Закон за противодействие на корупцията, с който се създава нова Комисия за противодействие на корупцията (КПК) - една от ключовите реформи, от които зависи отпушването на стотици милиони евро по Плана за възстановяване и устойчивост.
Така парламентът извършва рязък обрат в политиката си. В началото на 2026 г. по инициатива на ГЕРБ тогавашната антикорупционна комисия беше закрита, а правомощията ѝ бяха разпределени между ГДБОП, МВР и Сметната палата. Сега същото парламентарно мнозинство възстановява специализиран орган за борба с корупцията под натиска на изискванията на Европейската комисия.
Брюксел замрази над 258 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост заради незадоволителен напредък по антикорупционните реформи. Именно създаването на нов независим антикорупционен орган беше поставено сред основните условия за освобождаването на средствата. Още: Управляващите бързат да върнат Антикорупционната комисия. ГЕРБ я закриха, а сега я подкрепят
Новата КПК ще бъде колективен орган от петима членове с петгодишен мандат без право на преизбиране. Един от членовете ще бъде избиран от Народното събрание, един ще бъде назначаван от президента, по един ще определят общите събрания на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, а последният ще бъде излъчван от Висшия адвокатски съвет.
Депутатите решиха петимата да бъдат избрани максимум до месец, считано от днешното гласуване.
Председателят на комисията няма да бъде избиран политически, а ще се определя всяка година на ротационен принцип чрез жребий между петимата членове.
Комисията получава значително по-широки правомощия от тези на много други контролни органи. Тя ще може да разследва корупционни престъпления, включително подкупи, търговия с влияние, длъжностни престъпления, пране на пари и сключване на неизгодни сделки. Освен това ще следи имуществените декларации и конфликтите на интереси на лица, заемащи висши публични длъжности.
Под контрола на КПК попадат общо 52 категории публични длъжности, сред които президентът, вицепрезидентът, народните представители, министрите, конституционните съдии, ръководителите в съдебната власт, българските евродепутати и еврокомисари. Още: "Справедливост, а не прегрупиране на стари джуджета в нови ресторанти": Кабинетът "Гюров" спаси 400 милиона по ПВУ за антикорупция
Приетите текстове предвиждат комисията да разполага със собствени оперативно-издирвателни и разследващи функции. Нейни служители ще могат да извършват проверки при сигнали за корупция или при съмнения за несъответствие между декларирано и действително имущество. Разследванията ще се водят от специално назначени инспектори по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Депутатите одобриха и правото на КПК да обжалва прокурорски откази за образуване на досъдебни производства. Въвежда се и задължителен съдебен контрол върху актовете за прекратяване или спиране на разследвания, водени от служители на комисията.
С окончателното приемане на закона управляващите се надяват България да изпълни едно от ключовите условия на Европейската комисия и да придвижи процедурата по получаването на забавените средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
