Народното събрание прие на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се предвиждат мерки срещу т.нар. дела шамари (SLAPP - стратегически съдебни дела срещу публично участие). Законопроектът беше подкрепен от всички парламентарни групи с изключение на "Възраждане".
Въпреки общата подкрепа по време на дебата бяха отправени критики към отделни текстове. Забележки направиха депутати от "Демократична България" (ДБ) и "Продължаваме промяната" (ПП), което предизвика остра реакция от Янка Тянкова от "Прогресивна България" (ПБ), която е и председател на парламентарната комисия по правни въпроси. Тя заяви, че е "втрещена" от чутото по време на дискусията.
Тянкова посочи, че общественото обсъждане на съдебната процедура срещу дела шамари продължава повече от три години и че за първи път промените стигат до гласуване в пленарната зала. Още: Държавата най-после въвежда защита за журналисти срещу делата шамари (СНИМКИ и ВИДЕО)
В отговор Велислав Величков от ПП заяви, че реакцията ѝ се дължи на "изострена чувствителност". По думите му всички изказвания, с изключение на това на "Възраждане", са били в подкрепа на законопроекта, а отправените предложения са били експертни и целят подобряване на текстовете.
Законопроектът надхвърля европейските изисквания
В мотивите към законопроекта е посочено, че промените имат за цел да въведат изискванията на европейска директива, но същевременно предлагат и по-широка защита.
Европейската директива се отнася до дела с трансгранично значение, докато предложенията на Министерския съвет обхващат и случаите, които се развиват изцяло в България. Още: Обиди, заплахи за семействата и непрестанен тормоз: Мария Черешева разкрива "брутални прийоми" към жените в медиите (ВИДЕО)
От ГЕРБ законопроекта защити Стефан Арсов. Той заяви, че парламентарната група го подкрепя, тъй като съдебният процес не трябва да бъде използван за сплашване, финансово изтощаване или заглушаване на хора, които изразяват позиция по въпроси от обществен интерес.
"Смятам за особено важно предложението за възможност съдът да отхвърля още на ранен етап иск, който е очевидно неоснователен. Това е съществена промяна. Защото при едно злоупотребяващо производство самият процес може да се превърне в наказание", каза Арсов.
Той не посочи конкретни текстове от законопроекта, но предупреди, че промените "не трябва да се превръщат в закон за безотговорното говорене".
"Възраждане" се обяви против
Петър Петров от "Възраждане" определи законопроекта като неработещ. Според него предложените промени не гарантират основното право на равен достъп на двете страни до съда.
Петров възрази и срещу поставянето на делата за клевета в общата категория на т.нар. дела шамари.
"Когато дела се водят срещу клеветнически данни, не трябва да се слагат в общия куп на дела шамари", заяви депутатът.
ДБ и ПП подкрепиха промените, но поискаха корекции
В подкрепа на законопроекта се изказаха и депутати от ДБ и ПП, които едновременно с това отправиха конкретни предложения за промени.
Любен Иванов от ДБ заяви, че балансът е "тънък", но съдебният процес не трябва да се превръща в средство за натиск върху журналисти и граждански активисти, за да се откажат от публичните си позиции.
Сред резервите му беше процедурата за събиране на доказателства. Според него тя трябва да бъде по-прецизно регламентирана. Иванов посочи и липсата на достатъчно ясни изисквания съдът да се произнася бързо, както и проблеми с предложените правила за обезпечаване на разноските. Още: Голяма победа на Димитър Стоянов и BIRD.bg в съда срещу делата за натиск
Велислав Величков от ПП също подкрепи законопроекта, но изрази две основни притеснения.
Първото е свързано с възможността съдът служебно да събира доказателства.
"Това противоречи на основни принципи в ГПК. Мисля, че е прекомерно да даваме възможност на съда сам да движи делото на практика", заяви Величков.
Втората му критика беше свързана с предвидената "безплатна адвокатска помощ за всички ответници". Според него може да се стигне до грешна преценка дали даден спор представлява "дело шамар", а безплатната правна помощ би могла да създаде неравнопоставеност между страните.
Министърът на правосъдието отговори, че законопроектът не предвижда универсална безплатна адвокатска помощ за всички ответници.
