Служебното правителство подаде четвърто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, което е на стойност 900 млн. евро., но предупреди за риск от задържане, загуба и връщане на средства. Причината са неизпълнени реформи, стана ясно от съвместен брифинг на вицепремиера по европейските средства Мария Недина, министъра на финансите Георги Клисурски и на правосъдието Андрей Янкулов. Служебното правителство се надява средствата да пристигнат преди края на юни тази година, но тъй като парламентът не е приел всички реформи, част от тези 900 млн. са под риск.
Снимка: БГНЕС
"Ние от страна на служебното правителство ще положим усилия да договорим България да получи максимална част от тези средства. Не искаме да рушим, искаме да съзидаваме и затова въпреки действията на парламента ще се борим за българския интерес и към края на юни всички ние да получим възможно най-голяма част от тези 900 млн. евро", заяви финансовият министър Георги Клисурски. Според него това е важно, защото до края на август месец българската държава трябва да изплати около 4 млрд. за инвестициите, по които работят хиляди български фирми, стотици общини и домакинства и чрез тях ще се спомогне за една по-стабилна икономика и по-добър начин на живот. Става въпрос за модернизация на над 50 болници, 100 амбулатории в отдалечени населени места, множество мерки за подкрепа на хората с увреждания и изграждане нови домове за възрастни хора, както и медицинските хеликоптери за спешна помощ и изграждане на STEM среда в над 200 училища. ОЩЕ: Томислав Дончев: България може да забави 2,5 млрд. евро по ПВУ заради блокиран парламент
Рисковете за средствата
Рисковете за средствата обясни вицепремиерът Недина, която предупреди, че може да ни бъдат задържани на средства от четвъртото плащане и те са свързани с две реформи. Първата реформа касае Закона за ВиК и по нея може да ни бъдат задържани 437 млн. евро. Втората е реформата в Българският енергиен холдинг, която беше спряна от Народното събрание. "Цялата реформа за БЕХ е в пето плащане, а в четвърто е само междинният етап, което е приемането на решение на Министерски съвет, което ние също няма да изпълним в този вид. Въпреки очакването задържане на съответните средства - очакваме по-голямата част от сумата да постъпи в държавния бюджет в края на юни месец", каза още Недина.
От думите й стана ясно, че има риск средтва да бъдат загубени безвъзвратно заради две реформи, които не са били гласуване от парламента - реформата за антикорупционната комисия и тази за главния прокурор. Нещо повече съществува риск страната ни да връща вече изразходвани средства по предишни плащания.
"На 4 май изтича срокът, в който Народното събрание ще има възможността да се поправи за негласуването на реформата в антикорупционната комисия. Това е шестмесечен срок, след изтичането му тези средства не просто ще бъдат задържани, а загубени безвръзвратно. Това са 214 млн. евро от второ плащане и общо след 4 май 357 млн. евро", обясни Недина. По думите й по подобен начин седят нещата и с реформата за главния прокурор, където срокът, в който може да се поправи Народното събрание за негласуването му изтича на 22 юни.
Антикорупционната реформа ще ни виси на врата
Недина добави, че изпълнението на тази реформа е от огромна важност за Европейската комисия и за нас като общество, тъй се виждат големи пропуски в нашата съдебна система.
"Това не е реформа, която може да си позволим да отлагаме, да замитаме под килима и да забравяме за нея. Тя няма да приключи с края на механизма по възстановяване и устойивост. Тя ще продължи да бъде искана от нас от Европейската комисия и в новите оперативни програми и новите механизми", каза тя и уточнявайки, че новите оперативни програми ще са на принципа на ПВУ - пари срещу реформи. ОЩЕ: Заради Антикорупционната комисия: ЕК ни задържа още 153 милиона от третото плащане по ПВУ
Служебното правителство и реформите
В тази връзка министърът на правосъдието Андрей Янкулов заяви, че от Министерство на правосъдието са предложили за обществено обсъждане два ключови законопроекта - единият е за възстановяване на закритата антикорупционна комисия, вторият е за подобряване на механизма за независимо разследване на главния прокурор.
"Антикорупционната комисия, която предвиждаме с проекта е да бъде политически независима и това се гарантира или поне се опитва да бъде гарантирано през начина, по който се формира нейния състав, а именно там политическите органи, които имат решаващо значение за формиране на състава, да бъдат в малцинство", обясни Янкулов. Идеята е Народното събрание и президентът да номинират по един член на комисията от петчленния й състав, а останалите се номинират от неполитически органи, като това е консултирано с Европейската комисия.
Правосъдният министър обаче смята, че не може да се надяваме само на писани правила за промяна, а цялостна промяна в културата и да има различна воля по начина, по който да бъдат сформирани тези органи. "Тази различна воля би могла да бъде демонстрирана от парламента с припознаване на дали точно този проект или някакъв сходен, но който да дава наистина поне формалните гаранции за независима антикорупционна комисия. Нещо, което до момента не сме наблюдавали", заяви още министър Янкулов. ОЩЕ: Заради закриването на Антикорупционната комисия: ЕК си връща 143 милиона евро, общо загубихме 400 милиона
Снимка: БГНЕС
От служебното правителство предлагат механизъм за автоматичен съдебен контрол върху ключови решения на прокуратурата, когато се касае за прекратяване или спиране на наказателни производтсва за корупция или за тези престъпления, които са от компетентността на специалния прокурор.
Целта е задължително съдът да се произнесе върху обосноваността и законността на прокурорското постановление без да е необходимо да бъде сезиран с жалба на конкретен субект.
Министър Янкулов добави, че се предвиждат някои конкретни разпоредби за подобряване на механизма за контрол на главния прокурор. Посоката е засилване на контрола при осъществяване на наказателното разследване и потенциалното наказателно преследване на престъпления от главния прокурор.
Идеята е да се въведе фигура на контролиращ специалния прокурор по разследването на главния прокурор прокурор, който да бъде номиниран и избран измежду състава на съдиите от Наказателната колегия на ВКС.
