Русия гони 14 български дипломати

От съобщението става ясно, че това са сътрудници на дипломатическото представителство и на консулските учреждения.

"Считаме, че подобни действия не само причиняват значителни щети на традиционните връзки между нашите страни, нарушават правата на сънародници, загубили достъп до консулски услуги, но свидетелстват и за по-нататъшното разграждане на колективния Запад, който е готов да жертва интересите на партньорите, дори само да навреди на Русия. Официалното безусловно придържане на София към тази разрушителна линия е жалко. Убедени сме, че неприятелските стъпки към Русия нямат нищо общо с националните интереси на България и нейния народ", пишат в своята позиция от руското външно ведомство.

Actualno.com разговаря с посолството ни в Москва, но оттам отговориха, че не знаят нищо по въпороса. На питане дали изгонването на 14 души няма да доведе до затварянето на посолството, отговор също нямаше - само съвет сами да потърсим в интернет колко са българските дипломати в Русия. От МВнР поискаха въпросите да бъдат пратени писмено.

Малко по-късно от Външно министерство уточниха, че посланикът на България в Русия - Атанас Кръстин, е бил поканен на среща в руското МВнР в петък, където са го уведомили, че четирима български дипломати и десет технически служители от дипломатическите ни представителства в Москва, Санкт Петербург и Екатеринбург, както и от Центъра на промишлеността на Република България в Москва, са обявени за персона нон грата. Те следва да напуснат страната в срок до 120 часа.

"Руската страна е информирала, че предприема тази мярка в отговор на решението на българската страна от 28.06.2022 г. за намаляване на числеността на персонала на руските представителства у нас във връзка с действия, несъвместими с Виенската конвенция за дипломатическите отношения", пишат от МВнР.

Припомняме, че в края на юни при обявяването на решението кабинетът на Кирил Петков вече беше в оставка. В кулоарите на Народното събрание той заяви:

"В днешния ден бяха отзовани 70 дипломати на руската държава, които нашите служби са идентифицирали като хора, свързани до голяма степен с техните служби и са работили срещу интересите на нашата Родина. Искам да поздравя българските служби и Външно министерство, че институционално са си свършили работата", каза Петков и обясни, че дипломатическата роля на изгонените дипломати, е била прикритие.

Решението предизвика огромна вълна от политически коментари и криза в страната, след като БСП реагира остро на предприетите, по техни думи, еднолични действия от страна на Петков. Именно тогава Кирил Петков бе принуден да се откаже от поста на кандидат за премиер по време на конституционната процедура в търсене на нов кабинет с първия мандат на "Продължаваме промяната".

В дните след решението руското посолство у нас постави и ултиматум на кабинета да отмени действията - руският посланик Елеонора Митрофанова заплаши, че ще се свърже с президента Владимир Путин и ще предложи скъсване на дипломатическите отношения. След няколко дни на непрекъснати заплахи към България за очаквани "тежки действия" от страна на Русия, в крайна сметка до такива не се стигна.

Решението на България бе подкрепено от НАТО. Страните от Алианса обявиха решението за суверенно и изискващо уважение:

"Съюзниците от НАТО силно осъждат отдавна продължаващата тенденция Русия да изнудва, опитите да се меси в нашите демократични процеси и институции и да атакува сигурността на нашите граждани", пишеше тогава в коментара от централата на алианса в Брюксел.