Столичният кмет посочи защо столицата изостава от европейските градове, предупреди за сериозните проблеми с финансирането и коментира бъдещето на Борисовата градина, презастрояването и недостига на места в детските градини.
Липсата на държавен бюджет в продължение на повече от шест месеца постави общините в изключително трудна ситуация, като забави инвестиционни програми и затрудни ремонтите на улици, тротоари, училища и детски градини. В същото време темата за финансовата децентрализация продължава да остава на заден план, въпреки че държавата възлага все повече отговорности на местната власт. Именно тези проблеми коментира кметът на София Васил Терзиев в предаването "Интервюто" по БНТ.
София изостава драстично от европейските столици
По думите на Терзиев най-сериозният проблем пред Столичната община не е толкова забавеният бюджет, колкото ограничените собствени приходи.
Той посочи, че често се създава впечатление, че София разполага с огромен бюджет, но реалността е различна. Като сравнение даде Копенхаген, Виена и Осло, където бюджетът на глава от населението е между 10 и 12 пъти по-висок.
Според него подобна разлика не може да бъде компенсирана само чрез по-добро управление или оптимизация на разходите.
Кметът обясни, че общината е успяла да преодолее временно последиците от липсата на държавен бюджет чрез приемането на капиталова програма и разчет на приходите и разходите още през май, което позволява изпълнението на част от проектите. Въпреки това подчерта, че структурните проблеми остават.
Терзиев настоява за финансова децентрализация
Според столичния кмет България е сред малкото държави в Европейския съюз, в които нито част от данъка върху доходите, нито корпоративният данък остават в общините.
Той заяви, че поне част от данъка върху доходите, а при възможност и част от корпоративния данък, трябва да се връщат към местната власт. Така общините ще могат сами да финансират важни проекти, вместо непрекъснато да търсят подкрепа от държавата.
Терзиев предупреди и за ново предизвикателство. Следващият програмен период за европейските фондове ще третира София като развит регион, което означава значително по-малко европейско финансиране.
В същото време, по думите му, столицата не получава достатъчно средства от икономическите резултати, които генерира. Като допълнителен проблем той посочи, че по националната програма за подпомагане на общините София е поставена наравно с Пловдив, Варна и Бургас, въпреки че столицата е около три пъти по-голяма както по население, така и по инфраструктура.
Борисовата градина остава парк, но устройствен план ще има
Терзиев коментира и обществените реакции около новия устройствен план на Борисовата градина.
Според него възраженията този път са били около седем пъти по-малко в сравнение с предишните обсъждания, което показва, че процесът е преминал значително по-добре.
Кметът подчерта, че не съществува идеален устройствен план, но настоящият е изготвен след широк обществен дебат и активно търсене на всички възможни проблеми.
По думите му голяма част от направените забележки ще бъдат отразени през следващите седмици.
Терзиев беше категоричен, че няма намерение в Борисовата градина да се допуска ново строителство или масова сеч на дървета.
Той обаче отбеляза, че паркът не може да бъде изцяло свободен от застрояване, тъй като в него вече съществуват редица обекти като спортната зала, тенис кортовете, стадионът на ЦСКА и други спортни съоръжения.
Сред конкретните промени, които ще бъдат нанесени в плана, е и изискването на Министерството на околната среда и водите за минералната вода при басейн "Мария Луиза".
Според Терзиев е недопустимо София толкова години да няма окончателен устройствен план за едно от най-ценните си зелени пространства.
"Съединението прави силата" трябва да бъде видимо
Кметът сподели и виждането си за пространството около Народното събрание.
По думите му това трябва да бъде място, което не разделя обществото, а се превръща в символ на единството.
Той заяви, че би искал архитектурното и ландшафтното решение да бъде в духа на надписа върху парламента – "Съединението прави силата", така че да напомня на обществото повече за общите цели, отколкото за разделителните линии.
София търси решение срещу презастрояването
Терзиев призна, че администрацията продължава да се справя с множество наследени казуси, но подчерта, че отделните решения не са достатъчни.
По думите му първата стъпка е обществото да постигне общо разбиране какво всъщност означава презастрояване.
След това трябва ясно да се определят критериите за достатъчна социална инфраструктура, зелени площи, паркоместа и транспортна обезпеченост, за да може да се прецени къде има дисбаланс.
В момента Столичната община извършва подробен анализ на район "Младост", който да покаже кои елементи липсват и какви политики трябва да бъдат приложени.
Над 5000 деца все още чакат място в детска градина
Една от основните цели на настоящото управление остава осигуряването на място за всяко дете в ясла или детска градина до края на мандата.
Терзиев припомни, че при първото класиране недостигът е бил около 5200 места.
В момента се разкриват 1700 нови места, като паралелно се изграждат 18 нови обекта. През следващата година се очаква да бъдат добавени още между 1500 и 2000 места.
Кметът обаче подчерта, че строителството само по себе си няма да реши проблема.
Според него сегашният модел на компенсации насърчава родители да кандидатстват единствено с цел получаване на финансово обезщетение.
Другият сериозен проблем остава недостигът на медицински сестри в яслите. Около 70% от липсващите места са именно в яслените групи, а в системата не достигат повече от 230 медицински сестри.
Заради кадровия дефицит се налага част от яслените групи да бъдат преобразувани в градински, което обаче не решава основния проблем. По думите на Терзиев тук са необходими промени на национално ниво.
