Назад към светлото бъдеще

Телефонът ми се синхронизира автоматично с новата реалност, но ръчният ми часовник има нужда от превъртане. Та започвам аз да връщам внимателно стрелките, а в същото време следя несгодите на приятелите си от мрежата и с кого са били контактни контактните на контактните им. Улисал съм се явно, а и нали съм малко сънен (други симптоми засега не си откривам), явно съм превъртял малко. Гледам, под новината за задължителните маски, пише, че здравният министър бил Ананиев. Викам си, стават грешки. То можеш ли да им хванеш спатиите на промените в управлението. Този вече е по финансите, сега е друг за здравето. Обаче виждам датата – април. Стари новини споделят явно хората, стари страхове. И аха да подмина, когато забелязвам, че всичко във фийда ми е от април – страх, мерки, дискусии. Странно.

Тогава ми светна, че аз продължавам да си пренавивам часовника. И вече не час назад, а цели месеци връщам, без да усетя. Не знам какво е това чудо, но нямам време да разсъждавам. Казвам си, щом се получава, върти, Драгомире, върти назад, към нормалните времена, назад към светлото време и топлите безвирусни дни. С една ръка връщам стрелките, с другата – скролвам из фейсбук. Ето я Ангелкова със стария нос, Херо Мустафа честити 3-ти март, Нено Димов не е задържан, Мутафчийски говори за грип Б. Получава се, хора, връщам някак си миналото.

Признавам си, зарадвах се. ГЕРБ ли успя да ни върне назад с усилена работа; науката ли напредна или моят часовник се прецака, но колкото повече въртя обратно стрелките, толкова повече е като едно време. Чак носталгия ме налегна. Като на лента пред очите ми се завърнаха дните. Ето интелектуалци, които казват на Фандъкова, че е меценат, медицински сестри протестират, граждани дебатират перките на Графа, Волен вдига джангър пред БНТ. Ех, че времена! Ако така продължавам, мисля си, ще върна даже Сачева в Реформаторския блок. Но поне няма опасност за здравето. Ето я темата за боклука на Ковачки. Мръсния въздух на София и най-ранните маски за успокоение. Усмихвам се на всяка новина за некачествена храна, повишени сметки, увеличени с десетина лева пенсии. Боже, какви неща са ни вълнували някога.

Въртя, въртя, приятели, и изведнъж фейсбук изчезна. Обаче часовникът ми е още от детинство, така че искам да видя докъде мога да се върна. Ето ме пак млад, храня надежди за живота. Бареков произвежда новини в БТВ, Слави кани Бойко на гости, Черепа приватизира Холдинг Пътища. Още назад. Ето го Царя, но с мандата на ДПС. После сам, с планове за 800 дни. Петър Стоянов вика: „Иване, кажи си“. Софиянски се усмихва. Ето я Банка за земеделски кредит, Минералбанк. Румен Гечев е министър. Филип Димитров си отива. Луканов е жив и пак на власт.

Още назад. Ето го и 10 ноември, преходът се кани да започне, перестройката тръгва наобратно. Въртя, въртя...Стигам до Светлото бъдеще и Чернобилския дъжд. Нашите ме карат да мия марулите като противорадиационна мярка… Какъв различен, хубав ретро страх само. После пак съм се унесъл.

Честна дума, това ми се случи, докато сте спали сладко сладко. Не знам алтернативен нощен живот ли да го нарека, мокър сън ли. Но сега часовникът ми не работи. Спрял е. И тотално не знам кое време е. Помогнете. От дистанция, разбира се. Нека се пазим взаимно от миналото, което обитаваме сега.

Автор: Драго Симеонов, Прас Прес