България записа едни от най-силните зимни олимпийски игри в цялата си история, след като в Милано/Кортина 2026 спечели два медала и успя да постигне още няколко много призови класирания. Безспорно най-големите успехи бяха бронзовият медал на Тервел Замфиров в паралелния гигантски слалом в мъжкия сноуборд, както и бронзовото отличие на Лора Христова в дисциплината 15 км индивидуално в женския биатлон. Имаше обаче отлични шансове за поне още два медала в биатлона, като в Италия бяха записани още няколко много силни класирания от българските олимпийци.
България спечели два медала от Милано/Кортина 2026 и се размина на косъм с поне още два
Участието на българите в Милано/Кортина 2026 започна именно със сноуборда, където бяха и най-големите ни надежди за медал - не само заради Тервел, но и заради неговата сестра Малена, както и заради опитния Радослав Янков. Световният шампион в сноуборда Замфиров оправда високите очаквания и се пребори за бронзов медал след фотофиниш, за който се пошегува, че явно не си е подрязал ноктите и това му е помогнало.
16-годишната Малена Замфирова показа огромен потенциал за бъдещето
Радослав Янков изпита разочарование и отпадна на 1/8-финалите, а същото се случи и с 16-годишната Малена Замфирова, която остана на две стотни от класиране напред. Четвъртият ни сноубордист - Александър Кръшняк, отпадна в квалификациите в своя олимпийски дебют. България показа изключителен потенциал в сноуборда, а фамилията Замфирови дава надежди за нови големи подвизи в следващите години. За Тервел със сигурност голямата мечта е един ден да се окичи и с олимпийско злато, а такъв потенциал несъмнено се вижда и при Малена.
Владимир Зографски записа топ 10 в ски скоковете
Рано започна участието и на Владимир Зографски в ски скоковете. Той изпита голям малшанс и разочарование на малката шанца, но пък после записа историческо класиране, завършвайки на 10-о място на голямата шанца. Влади изпраща най-силния си сезон в ски скоковете - с няколко много силни класирания и за Световната купа, като все повече доближава почетната стълбичка. А успехите му са още по-впечатляващи на фона на това, че в България дори няма шанца, на която да тренира, заради което и подготовката му е изцяло в чужбина.
Разочарование, но и мотивация за Алберт Попов
Несъмнено едно от големите разочарования за България дойде в ски алпийските дисциплини, след като миг невнимание коства всичко за Алберт Попов в слалома. Към него имаше много големи очаквания заради това, че редовно влиза в топ 10 на стартове от Световната купа, а през 2025-та записа и първа победа в кариерата си - в Мадона ди Кампильо, и то точно 45 години след единствената българска победа на Петър Попангелов в този спорт. Пред Алберт обаче има още много състезания, а и самият той изглежда мотивиран да се завърне на Зимните олимпийски игри през 2030-та.
България има млади и перспективни състезатели в зимните спортове, които се нуждаят от повече опит
В ски алпийските дисциплини се състезаваха и Калин Златков и Анина Цурбриген, които натрупаха ценен опит. И двамата имат потенциал, който тепърва ще опитат да развият. Така бе и в ски бягането, където Марио Матиканов, Даниел Пешков и Калина Недялкова водеха неравна битка с невероятно силните скандинавски нации, в които този спорт е религия. Въпреки че останаха далеч от челните позиции, и тримата дадоха всичко от себе си и генерално могат да бъдат доволни от представянето си. Като ценен опит може да се разглежда и участието на Александра Фейгин, която не стигна до финала във фигурното пързаляне, но определено има какво да даде на този спорт.
Изключителните успехи на България в биатлона
Накрая стигаме и до биатлона - спортът, в който имахме най-голямо участие. България изпрати пълен отбор с лидери Владимир Илиев при мъжете и Милена Тодорова при жените. Антон Синапов бе другият ветеран в отбора, докато останалите състезатели бяха все млади, които тепърва ще прокарват своя път в биатлона. Това бяха Благой Тодев и Константин Василев при мъжете, и Лора Христова, Валентина Димитрова и Мария Здравкова при жените. Най-силното класиране при мъжете направи Тодев, който стана 22-ри на 20 км индивидуално.
Лора Христова взе бронз, а можеше да спечели още един медал
Голямата сензация обаче дойде при жените. Лора Христова изненада световния елит в биатлона, спечелвайки бронз на 15 км индивидуално. Тя обаче задържа високото си равнище на почти всички стартове, като бе почти безпогрешна на стрелбището. Христова стана и 11-та в спринта, а после записа 7-мо място в преследването и 14-то място в масовия старт, където след първите три стрелби се движеше трета, но накрая направи два пропуска, които ѝ костваха сигурен медал.
Милена Тодорова остана на болезненото четвърто място в спринта
Освен това Христова се представи много силно и на женската щафета, като в един момент бе лидер, а накрая предаде трета на първи пост. Силен втори пост направи и Милена Тодорова, която пък изведе България до втора позиция след вторите постове. Накрая щафетата ни завърши на 14-то място. Всъщност Милена бе другата голяма надежда за медал - особено на спринта, където тя е най-силна. Там Тодорова завърши на изключително престижното четвърто място, но след финала очаквано бе разстроена, че се е разминала с медал.
Милена генерално направи много силни Игри, като участва и в масовия старт, където пък финишира 20-та. За пръв път България имаше едновременно двама представители в масовия старт, и едва за втори път страната ни участва в тази дисциплина на олимпийски игри. Тодорова стана и 11-та в преследването. Тя и Лора Христова показаха изключително израстване по време на Зимните олимпийски игри - и възможности да се борят за предни класирания на предстоящите стартове за Световната купа.
Противоречия около методиката в националния отбор по биатлон
Не закъсняха и противоречията в националния отбор по биатлон - дали методиката на Волфганг Пихлер работи успешно за всички, след като на практика само Христова и Тодорова показаха потенциал за медал, а Благой Тодев и Валентина Димитрова публично негодуваха срещу липсата на индивидуален подход в тернировъчния процес. По същата причина и Константин Василев излезе от А отбора, за да се готви индивидуално.
България показва израстване в биатлона, но трябва да запази младите си състезатели
Факт е обаче, че българският биатлон показа израстване в последните няколко години - и това се видя не само на Зимните олимпийски игри 2026, но и през миналия сезон, когато Милена Тодорова записа две класирания в топ 3 на стартове от Световната купа, а Лора Христова пък стана 13-та на Световното първенство на 15 км индивидуално. Изглежда, че България има светло бъдеще в биатлона, и то в конкуренцията на много силни нации, които работят и при съвсем различни мащаби откъм подготовка.
Къде се намират Зимните игри 2026 в исторически план за България?
Зимните олимпийски игри 2026 донесоха на България два медала и още три класирания в топ 10, както и още няколко много силни резултата. Разбира се, имаше и разочарования - най-вече за самите спортисти, положили неимоверни усилия да бъдат конкурентноспособни в зимните спортове, в които страната ни няма особени традиции. В исторически план единствено Солт Лейк 2002 ни е донесъл повече медали - три на брой. По един медал имаме и от Лейк Плесид 1980, Нагано 1998 и Торино 2006, като най-специален остава златото на Екатерина Дафовска отпреди 28 години. И в този контекст България определено може да се гордее с представянето си в Милано/Кортина 2026.
Автор: Стефан Йорданов
