Вирусен календар за 2022

Януари. Посрещаме Нова година първи от целия Европейски съюз. Статистиката показва, че ваксинираните я карат по-леко. Без пиратки. Несертифицирани тропат Дунавско хоро в тесен семеен кръг. На Йордановден леденото хоро е само за хора с бустерна доза първак.

Февруари. Коронакризата се засилва. Телевизиите я следят толкова отблизо, че забравят да канят Плевнелиев в сутрешни блокове. Вирусът продължава промяната повече и от Кирил Петков. Буквите в гръцката азбука са свършили и ЕС обсъжда да се използва морзовата, за да се гарантира многообразие.

Март. В Австрия е въведено задължителното ходене на опера, за да се образова по-простата и безотговорна част от населението. Парламентът на страната гласува орела на герба да не държи сърп и чук, а спринцовка и друга спринцовка.

Април. Лъжем се, че нещата отиват на оправяне. После се смеем нервно. Статистика за оправили се традиционно липсва. В тест влиза първата ваксина през уши. Антиваксърите не щат и да чуят за нея. Смъртността скача двойно. Вече имаме първите случаи на повторно умрели.

Май. Не се организира военен парад, защото армията ни е с нулев въглероден отпечатък, което на практика я прави невидима. Това не е проблем, защото интересите ни са защитавани от съюзниците ни; сега остава да уточним и кои точно са те.

Юни. Вирусът внезапно изчезва. Оказва се, че е само за половин час. Нещо като обедна почивка. Насрочен е прайд, на който са представени всички с различна сексуална ориентация, стига да не се самоопределят като антиваксъри.

Юли. Папи Ханс пуска ново парче, което ни дава повод да разберем, че има и по-страшни неща от вирусите. Фалшиво е като купен сертификат. Връщаме децата в училище. То е затворено. Образователното миниСТРЕСтво обещава да помисли дали да не се слее със здравното.

Август. Топлото време намалява разпространението на коронавирусите, но хората така са свикнали, че настояват това да не се допуска. В Сингапур е открит нов вариант, сред симптомите му са потъмняване на кожата и дръпване на очите. Спира се пътуването на всички сингапурци.

Септември. Учебната година започва присъствено. Всички се тестват и на здравите се поставя отлична оценка за срока. След което се минава на дистанционно обучение. Не само армията, но и образованието ни става с нулев въглероден отпечатък.

Октомври. Ваксинацията в България достига рекордните 34%. Ваксърите настояват неваксинираните да бъдат заключени в дървени бараки с бодлива тел, за да е още по-драматично, когато жалят за тях после.

Ноември. Пада първия сняг. Всички са изненадани. Столична община обещава да направи изследване, за да види какъв точно вариант на снежинки са това. Затваряме улиците и не пускаме никого – най-сигурната мярка за овладяване на криза.

Декември. В навечерието сме на онова време в годината, когато всички сме си вкъщи при семейството и очакваме да станем по-добри хора. Наричаме го локдаун. Евросъюзът предлага така да се казва и добрият старец – Дядо Локдаун. За послушните ще има награди след представяне на необходимите документи.

Автор: Драго Симеонов, Прас-Прес