Има спомени, които остават завинаги живи в съзнанието, и често те са свързани с аромати и вкусове от детството. Една от онези незабравими картини е лятото или ранната есен, когато по дворовете започваше да зрее гроздето, а бабите ни подготвяха буркани с конфитюр на фурна.
Това не беше просто начин за консервиране на плодове. Това беше истински ритуал, в който се събираше семейството, в кухнята ухаеше на карамелизиран захарен сироп и на печено грозде, а от съседните къщи често се чуваше същото тихо къкрене на тавите.
Конфитюрът от грозде – вкус от старите времена
Конфитюрът от грозде е част от кулинарната традиция на българския дом. В миналото почти всяко семейство имаше лозе, а реколтата беше щедра. След като се задели грозде за ядене и за вино, често оставаха зърна, които бяха твърде дребни, намачкани или пък прекалено сладки. Именно от тях бабите ни приготвяха конфитюр. Правеше се бавно, с внимание и търпение, и никой не бързаше, защото знаеше, че крайният резултат ще си заслужава.
Как се прави конфитюр от грозде
Защо на фурна, а не на котлон?
Мнозина си задават въпроса защо в миналото са предпочитали фурната пред котлона. Отговорът е прост. Фурната осигурява равномерна температура и плавно сгъстяване на плодовете.
Когато гроздето се пече на тънък слой в тава, соковете му бавно се изпаряват, а вкусът става по-концентриран. Така конфитюрът придобива неповторим аромат на печено, какъвто не може да се постигне с варене на котлона. Освен това фурната позволява по-големи количества да се приготвят наведнъж, без опасност сладкото да загори.
Подготовката – първата стъпка към успеха
Правенето на конфитюр започваше с избора на подходящо грозде. Най-често се използваше дребно, черно или синьо грозде, което съдържа повече багрилни вещества и придава плътния цвят на конфитюра. Зърната се обираха внимателно, измиваха се и се оставяха да се отцедят. Някои домакини предпочитаха да оставят семките, защото те добавяха леко ядков вкус, докато други ги отстраняваха, за да бъде конфитюрът по-фин.
Следваше подготовката на тавата. В нея се слагаше слой грозде, поръсено със захар. Количеството захар зависеше от сладостта на плода – ако гроздето беше медено сладко, се слагаше по-малко, ако беше по-кисело – повече. Често бабите мереха не с везни, а „на око“, като пробваха зърната и решаваха според вкуса си.
Как се приготвя известното сладко от бяло грозде
Магията на печенето
Тавата се слагаше във фурната, обикновено на дърва или въглища, където огънят гореше равномерно и топлината беше по-мека. Постепенно захарта започваше да се стопява, сокът на плодовете се отделяше, а във въздуха се разнасяше аромат. Никой не можеше да устои на мириса на карамел и печено грозде.
По време на печенето бабите често надничаха във фурната. Разбъркваха конфитюра с дървена лъжица, за да не загори отдолу. Внимаваха сокът да не кипне твърде бързо, защото тогава сладкото ставаше рядко.
Малки хитрости от старите домакини
В много семейства имаше свои малки тайни. Някои добавяха листенце индрише за аромат. Други пускаха няколко орехови ядки, които придаваха интересна нотка. Имаше и такива, които слагаха малко ванилия, за да подсилят сладостта. Но най-важното беше балансът – да се запази натуралният вкус на гроздето, без да се заглуши от добавки.
Как се проверяваше готовността?
Бабите ни имаха прост, но надежден начин да разберат кога конфитюрът е готов. Капваха една лъжичка от сладкото върху чиния и я оставяха да изстине. Ако капката не се разливаше, а оставаше цяла и плътна, значи конфитюрът беше достигнал нужното сгъстяване. Това беше моментът, в който тавата се изваждаше от фурната и всички около нея вече знаеха – скоро ще има топъл, гъст конфитюр за опитване.
Това са най - добрите сортове грозде за домашно вино
Вълнението около бурканите
След като конфитюрът леко поизстинеше, започваше пълненето в буркани. Това също беше малък ритуал. Бурканите бяха добре измити и подсушени, капачките – подготвени. Сладкият нектар се разпределяше внимателно, а после бурканите се затваряха и често се обръщаха с капачката надолу, за да се вакуумират естествено. Понякога бурканите се стерилизираха допълнително, особено ако конфитюрът беше предназначен да се пази за зимата.
Практически съвети за съвременните домакини
Днес не всеки има фурна на дърва, но рецептата може да се изпълни и в съвременна електрическа фурна. Важно е температурата да бъде умерена – около 150–160 градуса, за да не кипи конфитюрът прекалено бързо. Тавата трябва да е по-широка, за да може сокът да се изпарява равномерно. Разбъркването е ключово – правете го често, за да не загори.
От колко кг грозде се ражда 1 литър вино?
Ако искате по-плътен вкус, използвайте черно или синьо грозде, а ако предпочитате по-леко сладко – бяло грозде също може да свърши работа.
Кои са най-добрите сортове бяло грозде за вино?
Съхранение и трайност
Правилно приготвеният конфитюр може да издържи цяла зима и дори повече. Съхранява се на тъмно и прохладно място. Ако капачките са херметично затворени, няма опасност да се развали. Дори след месеци той запазва своя вкус и аромат, а когато зимата застигне дома, отварянето на буркан с конфитюр от грозде на фурна връща топлината на лятото.
