Може ли да се спаси Пангаловата къща, пита д-р Дариткова, смолянчани излизат с петиция

Дариткова е обяснила, че Пангаловата къща обявена за архитектурен и художествен паметник от национално значение през 1998 година и е типичен пример за родопската възрожденска архитектура. Намира се в кв. Райково и е разположена на площ от 315 квадратни метра. Строена е от 1856 до 1960 година от Уста Харит Кисьов за големия търговец на аби и шаяци Вълчо Пангалов.

От 1952 до 1983 г. в нея се помещава експозицията на Родопския народен музей, в последствие Окръжен исторически музей – Смолян. Първата музейна експозиция е открита на 9-ти септември 1955 г.

„Къщата е реституирана през 1998 година. Оттогава многобройните наследници не са предприели никакви действия за поддържане на собствеността си. През годините община Смолян е уведомявала многократно собствениците за състоянието на сградата“, пише още д-р Дариткова.

Ден преди тя да зададе въпроса до министъра на културата в Смолян Народно читалище „Балкански просветител“ стартира поредна петиция във Фейсбук за спасяването на Пангаловата къща, в която вече са се подписали 333-ма души. Паралелно с това събират и подписи в подкрепа на инициативата.

„Внушителната Пангалова къща в Смолянския квартал „Райково" се руши пред очите ни. Някога горда и красива, сега е оставена на произвола на съдбата. Собствениците й не я поддържат, институциите нехаят, никой не полага никакви грижи за нея. Проявената небрежност към възрожденската сграда ще ни струва скъпо. Бъдещите поколения ще ни  упрекнат. Затова нека я защитим, докато не е станало безвъзвратно късно! Нека обединим усилията си и да направим всичко възможно да я спасим!". С този призив райковци призовават всички родолюбци да подкрепят инициативата със своя подпис“, призовават от читалището.

До днес петицията е подкрепена от 333-ма души, а подписи са положили стотици.

Петиция за спасяването на възрожденската къща в Райково се пускат периодично във Фейсбук, като през 2017-та в нея се е подписала и дъщеря на един от наследниците.

Ето какво е написала Boney Bennett от Стара Загора: „Подписвам, защото трябва да се поддържа историята, а майка ми е една от единайсетте собственици“.

Миналата година, вдъхновен от започналата подписка и онлайн петиция за спасяването на Пангаловата къща, 27-годишният тогава Крис Джурелов я татуира на ръката си, заедно с борчета и стръкче мурсалски чай. „Татуираната традиционна родопска къща на рамото ми е реално съществуваща. Тя се намира в гр. Смолян, кв. Райково“, каза младежът. Той е роден и израснал в Смолян, но от години работи в София.

Инициативи за спасяване на възрожденската къща има от доста години в квартала. Наследниците й са 17 на брой, пръснати навсякъде из страната.

Десетилетия наред те не могат да решат какво да правят с нея. Преди време постигнали разбирателство да я продадат, но обявили огромна цена и никой не я купил.

Райковци са убедени, че младите собственици не са заинтересовани да спасят наследството на своя дядо. Затова се обръщат с призив към обществото и институциите да се погрижат емблематичната сграда да бъде съхранена за идните поколения.

„Много интересна възрожденска постройка е Пангаловата къща в кв. Горно Райково. Според някои изследователи на радопската архитектура това е най-монументалната възрожденска къща в Родопите. Тя е на три етажа, състои се от три салона и около 20 стаи. Тя е изцяло бяло варосана, за разлика от повечето други стари къщи, само в ъглите на зида се виждат дялани камъни. Започвайки от цокъла, стените се изкачват равно през първия етаж,  като разчупването им става едва при третия етаж. Отдолу и отстрани на фасадата стените са обковани с дъсчени рамки. На фасадатаса изградени един върху друг два рядко красиви кьошка. Първият е на втория етаж, непосредствено над входната врата. Следва плавен вертикален преход към издадения още по-навън кьошк на третия етаж. Кьошкът на втория етаж има пет прозореца, а този на третия етаж – 7.  Симетрично на горния кьошк са разположени други два, от ляво и дясно със същата големина в края на етажа“ –  пише Марияна Райкова в изданието „Богатствата на Пангаловата къща“.

Припомняме, че проверка на Сметната палата преди година определи като крайно неефективни и неефикасни дейностите по опазване и поддържане на недвижимите паметници на културата, които изпълняват Министерството на културата  и Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Изводът е на база направен одит за опазване и поддържане на обекти на архитектурното наследство в градска среда  за периода от началото на 2015-та до средата на 2018-та година.

Сметната палата е направила 13 извънредно критични извода и оценки за дейността на двете институции.

Констатирано е, че годишно на един служител от НИНКН се падат над 3000 обекта за мониторинг. За 98% от обектите има проблем в режима на опазване. За 93% пък от тях със статут на недвижими културни ценности не е направена оценка на притежаваните качества.

Друг проблем е, че националната система за опазване на културното наследство включва редица органи и структури с неясно, неточно и непълно определени правомощия и задължения - областни управители, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на регионалното развитие и благоустройството, Светия синод на БПЦ и на централните ръководства на другите вероизповедания.

През одитирания период – за три години и половина, не е извършван мониторинг на недвижими културни ценности, с изключение на няколко обекта със световно значение.

(Така е изглеждала Пангаловата къща, когато в нея се е помещавал Родопският народен музей)

Министърът на културата не изпълнява законово определеното задължение за извършване на ефективно координиране, организиране и контролиране на дейността по мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности.

„Стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Практика са случаи, при които сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация. Липсва и публичност на информацията за паметниците на културата“, се сочи в одита.

По данни на института общият брой на обявените и декларирани недвижими културни ценности са 39 476, от които 19 438 са архитектурно-строителни, в т.ч. 355 от национално значение. По-малко от една четвърт от паметниците са със статут на културна ценност. Всички останали – 14 780 са само декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им на културни ценности.

В резултат от анализа Сметната палата прави 15 препоръки на министъра на културата и шест на директора на НИНКН. Срокът, даден на министъра, да предприеме мерки по изпълнение на препоръките, е до 30 юни 2020 г., а до 30 декември 2019 г. – на шефа на института. Към днешна дата няма данни да е проконтролирано изпълнението им.