България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
10 април 1979 г: Полетът на първия български космонавт в Космоса
На този ден през 1979 г. точно в 20:34 ч. (московско време) от Байнокур е изстрелян космически кораб, в който първият български космонавт Георги Иванов осъществява полет в Космоса. Той лети на борда на космическия кораб „Союз 33” с командир на полета Николай Рукавишников.
Прочетете също: 3 април в историята: София е обявена за столица на Княжество България
Полетът, в който участва първият български космонавт, има за цел скачване със станцията „Салют 6”. На борда на станцията се намират Владимир Ляхов и Валери Рюмин. Планирано е след скачването да се извършат 28 научни експеримента. За тази цел са създадени изцяло български системи и прибори „Спектър 15”, „Средец” и „Пирин”, които трябва да бъдат включени в експериментите. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз 32” и да се приземи с нея.
Първото денонощие от полета си по план корабът прекарва в уточняване на орбитата си и подготовка за планираното скачване. Но заради техническа неизправност скачването не успява да се осъществи.
На 3 км от станцията и при установен визуален контакт, основният двигател на летателното тяло отказва неочаквано. След първите 3 секунди той се изключва неочаквано, въпреки че трябва да издържи 6 секунди. Появява се искра, идваща от главния двигател. Системата „Игла” също отказва да сработи. Следват 3 неуспешни опита за стартиране на главния двигател.
Прочетете също: 5 април в историята: Обесен е Велчо Атанасов - Джамджията
Екипажът почива 12 часа. Решено е скачването да се отмени и космическият кораб се подготвя за своето завръщане на Земята.
Юрий Симеонов, който е главен конструктор на летателно тяло, първоначално решава да не изпробва резервния двигател. Той сработва, но не се самоизключва според очакванията след 188 секунди. Командирът предприема ръчно спиране на двигателя, което става причина за навлизане в атмосферата под много остър ъгъл.
Благодарение на множеството си проведени наземни тренировки, космонавтите издържат на това ускорение. При приземяването те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Космическият кораб успява да направи 31 пълни обиколки около Земята. Българският космонавт прекарва 1 ден, 23 часа и 1 минута в Космоса.
Причината за аварията на капсулата остава неизвестна. Непроведените по време на този полет експерименти след това са успешно проведени на станцията от Ляхов и Рюмин. Резултатите от тях са предадени на БАН. Към днешна дата спускаемият апарат на космически кораб „Союз 33” се съхранява в Музея на авиацията, намиращ се край Пловдив.
Прочетете също: 6 април в историята: Турция признава независимостта на България
Източник: Факти.бг
