Основното разбиране на българския бизнес в сектор туризъм не е клиентът да остане доволен и да изгради дългосрочна лоялност, а да бъде максимално финансово изстискан в рамките на краткия тримесечен сезон. Липсата на дългосрочна визия и агресивното таксуване на всяка допълнителна услуга (от паркинг до чадъри) закономерно отблъскват туристите, пренасочвайки ги към държави, където отношението към госта е издигнато в култура.
Такъв анализ прави икономистът Юлиан Войнов, според който редица големи хотелиерски и ресторантьорски обекти в България са отчели огромни оперативните печалби, но те не се използват за инвестиции в качествен продукт или кадри.
България единствена в региона върви надолу
Според него ако сравним качеството на туристическите услуги в България и в съседните страни, резултатът е отчайващо лош за нашия туристически бизнес.
По думите му статистиката сочи за дълбок структурен проблем на българския туристически продукт. "Докато Хърватия и Гърция демонстрират бързо възстановяване и устойчив ръст на нощувките след пандемичния шок, България остава единствената дестинация в региона, която бележи трайна стагнация и дори спад през последната година", категоричен е експертът.
"Спадът в броя на чуждестранните туристи от ключови европейски пазари е ясен статистически индикатор за системните проблеми в българския туризъм. Според последните данни на Евростат и НСИ за началото на 2026 година, нощувките на чужденци в страната отчитат спад от 4.3%, което вкарва България в Топ 5 на държавите от Европейския съюз с най-голям отлив на международни посетители. През активните летни месеци свиването на организираните чартърни програми от Западна Европа остава трайна тенденция, докато съседни дестинации като Гърция бележат двуцифрени ръстове. Дори самите български граждани масово предпочитат да почиват извън страната, като НСИ отчита рекорди в интензитета на летните пътувания на българи към Гърция и Турция", пише Войнов.
110% ръст на цените в ресторантите
Според него основният двигател на този отлив е прогресивното разминаване между качеството на предлагания туристически продукт и неговата крайна цена.
"Икономическите анализи показват, че за последните десет години ръстът на цените в българските ресторанти и кафенета приближава шокиращите 110% при обща инфлация от 43% за същия период. Това драстично поскъпване вече е напълно несъвместимо с реалното качество на обслужването. Докато в Гърция средните цени за настаняване предлагат по-висока базова стойност, включваща безупречно отношение и безплатни плажни зони, в България туристът често е принуден да плаща скъпо за продукт, който остава на аматьорско равнище", смята Войнов.
По думите му този дисбаланс се задълбочава от масираното и безконтролно презастрояване на крайбрежните зони. "То превърна някогашните зелени и спокойни курорти в бетонни градски конгломерати, лишени от уют, пространство и естетическа стойност. Строителният бум изпревари с десетилетия развитието на публичната инфраструктура. Липсата на достатъчно модерни пречиствателни станции води до периодично замърсяване на морската вода и сериозни екологични кризи, които веднага отекват в социалните мрежи и медиите. Проблемите с комуналните услуги, като честите летни аварии в електрозахранването, лошото водоснабняване в пиковите часове и разбитата пътна мрежа около курортните комплекси, допълнително влошават престоя на летовниците", смята той.
Ниски заплати - проблемен персонал
Още: "Държавно спонсорирана илюзия": За българския туризъм като "умрял кон"
В основата на лошото качество обаче според него стои дълбоката криза на пазара на труда.
"Бизнесът в България масово отказва да предложи конкурентно заплащане на труда в сектора, което се вижда ясно при съпоставка на средните брутни възнаграждения на Балканите. Докато в Гърция и Хърватия сезонният персонал в туризма получава средно между 1000 и 1500 евро чисто (а в много случаи и нагоре с включени бакшиши и храна), а в Турция конкурентоспособността се поддържа от силни корпоративни пакети, в България заплащането на масовия персонал често остава закотвено близо до минималните за страната нива", смята Войнов.
Според него спестяването от възнаграждения е прогонило квалифицираните български готвачи, сервитьори и мениджъри към чужбина. "Опитът този дефицит да се компенсира чрез масово внасяне на работници от трети страни се извършва без критерии за квалификация, езикови познания или професионален опит. Тъй като заложените бюджети за заплати остават ниски, те привличат единствено неквалифициран персонал, който се сменя на всеки няколко месеца. Този подход окончателно руши имиджа на сектора, тъй като туристите се сблъскват с липса на базови хигиенни навици и професионални умения", категоричен е експертът.
"В една здрава икономика хотелите и ресторантите трябва да се конкурират един с друг, за да привлекат най-добрите готвачи, сервитьори и мениджъри, което естествено вдига възнагражденията нагоре. В картелирания модел на българското Черноморие обаче големите играчи имат мълчаливо споразумение да държат разходите за труд изкуствено потиснати. Тъй като бизнес моделът им не е изграждане на устойчив бранд, а изстискване на максимум печалба в рамките на кратък 90-дневен прозорец, те гледат на персонала като на лесно заменяем консуматив, а не като на капитал. Квалифицираните български кадри нямат никакъв стимул да останат в тази токсична среда и затова избират да работят в Гърция, Хърватия или Кипър, където заплащането съответства на уменията им", допълва той.
Още: 30€ за 2 развалени торти и ужасно кафе: Скандална сметка от наш курорт взриви мрежата (СНИМКИ)
Големи печалби и никакво подобрение на качеството
Войнов е на мнение, че у нас има хотелиери и ресторантьори, които, заради сериозното вдигане на цените, са на голяма печалба. Тя обаче не се инвестира в подобряване на цялостния туристически продукт.
"Цялата тази картина доказва хроничната мениджърска и предприемаческа недалновидност. Според някои браншови и финансови отчети, оперативните печалби на редица големи хотелиерски и ресторантьорски обекти в България са отбелязали скок от стотици проценти през последните години, задвижвани от инфлационното вдигане на цените. Фактът, че този огромен ръст в печалбите по никакъв начин не се трансформира в инвестиция в човешкия капитал и адекватно вдигане на заплатите, ясно разкрива приоритетите на местните предприемачи", твърди Войнов.
По думите му основното разбиране на бизнеса в сектора не е клиентът да остане доволен и да изгради дългосрочна лоялност, а да бъде максимално финансово изстискан в рамките на краткия тримесечен сезон.
Още: Туристическият бранш сигнализира за проблеми по границите: Губим пари!
В туризма има ясно изградени монополни структури
"В туристическия бизнес у нас има много ясно изградени монополни структури, които потискат конкуренцията и позволяват повишаване на атрактивността на отрасъла, а собствениците на тези структури правят всичко възможно да не допуснат конкуренти и лобират непрекъснато за държавна намеса, която едновременно да инвестира в реклама и същевремнно да покрива загубите на неефективното частно управление чрез субсидии, помощи, намалени данъци и т.н.", смята икономистът.
По думите му в основата на всички тези проблеми "стои шуробаджанашката икономика, която беше изградена в България за "наши хора", които единствени имат право на бизнес инициативи и които играят задържаща роля върху пазара и развитието на икономиката".
"Докато не се разбере това това и не започне истинска борба с олигархията, оплела в паяжина целия икономически живот у нас, просперитетът на държавата ще бъде подчинен на определени всесилни икономически конгломерати, които ще предопределят и посоката на политическо развитие на държавата", твърди той.
Концесиите на плажовете - за "наши хора"
Според него механизмът, по който се отдават плажовете на концесия и се раздават разрешителните за строеж, е последното парче от пъзела. "Той обяснява как свободната пазарна конкуренция у нас беше подменена със защитена от закона олигархична структура. Деградацията на българския туристически продукт не е пазарен провал, а директен резултат от превземането на държавните институции от частни интереси. Когато бариерите за навлизане в един бизнес се определят от политически протекции, а не от предприемаческа компетентност, цената винаги се плаща от клиента и от редовия служител", смята експертът.
Той е на мнение, че концесиите на плажовете се управляват чрез дългосрочни договори по система, която силно фаворизира политически приближени лица, а не доказани оператори в туризма.
"По закон тези търгове би трябвало да печели този, който предложи най-висока цена на държавата или най-всеобхватен план за развитие. На практика обаче критериите често се пишат "по мярка" за предварително избрани офшорни компании или мощни местни икономически групировки с лобита по високите етажи на властта. Вместо ориентирани към клиента компании, плажовете се овладяват от субекти, които разглеждат ивицата единствено като зона за бързо финансово извличане. Тъй като първоначалното придобиване на тези концесии често е свързано с огромни неофициални разходи и административен натиск, победителите бързат да избият инвестицията си възможно най-бързо. Това ражда агресивното и абсурдно ценообразуване на базови плажни услуги, при което наемът на един чадър и два шезлонга може да надхвърли цената на вечеря в ресторант, отблъсквайки напълно средната класа туристи", пише Войнов.
Той допълва, че затварянето на кръга около плажните концесии и строителните разрешителни изолира собствениците от пазарните сили. "Ако един хотелиер знае, че няма как да загуби плажа си или че незаконно разширеният му хотел няма да бъде съборен, той няма никаква икономическа мотивация да се интересува дали туристът си тръгва доволен. Той е наясно, че евтиният алкохолен туризъм винаги ще напълни критичния минимум от легла, а политическият му чадър гарантира оцеляването му. Тази динамика измества фокуса на българския предприемач от културата на гостоприемството към политическото рентиерство, оставяйки дестинацията с разрушена екосистема, демотивиран персонал и прогресивно затихваща репутация", завършва Войнов.
