България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
12 април 1877 г.: Русия обявява война на Турция за освобождението на България
На този ден през 1877 г. руският император Александър II издава манифест за обявяването на Руско-турската война за освождаването на България, която остава в историята като Руско-турската освободителна война. Тя се води между Османската империя и Русия. Борбата на българския народ за национално освобождение и изострянето на отношенията между Великите сили по Източния въпрос, както и международното движение в защита на поробените балкански народи и неуспехът на Цариградската конференция, правят избухването на войната неизбежна.
Прочетете също: 3 април в историята: София е обявена за столица на Княжество България
С подписването на манифест в Кишинев на 12 април 1877 г. руският император Александър II обявява започването на войната. По негово нареждане са сформирани две армии - Дунавската, която включва 554 500 души и в която участва Българското опълчение, и Кавказката армия с численост 112 600 души.
Румъния също се включва на страната на Русия с 56 000 души, а Черна гора се включва с 26 000 души. Сърбия се присъединява през декември 1877 година с 40 000 души. Дунавската армия, която е под главното командване на великия княз Николай Николаевич, сформира 3 отряда. Първият отряд е Източният, който включва около 70 000 души и е под командването на престолонаследника Александър Александрович. Вторият отряд е Западният с около 35 000 души под командването на генералите Н. Криденер и Преден. Третият отряд е командван от генерал-адютант Й. Гурко.
Прочетете също: 6 април в историята: Турция признава независимостта на България
Начело с генерал М. И. Драгомиров на 15 юни главните сили на руската армия форсират Дунав при Свищов. Търново е освободено на 25 юни от Предния отряд, след което той предприема настъпление към Стара планина. Отрядът води тежки сражения при Стара Загора и Нова Загора съответно на 18 и 19 юли. В боевете той се сражава с части от корпуса на Сюлейман паша.
Предният отряд е разформирован на 20 юли, след което е включен в новосъздадения Южен отряд на генерал Ф. Радецки.
Западният отряд заедно с румънските войски влиза в Никопол на 4 юли. Започват решителни атаки за превземането на Плевен. Отрядът достига линията Лом - Берковица в края на август. Блокадата на Плевен започва на 1 септември и продължава до 28 ноември, когато Осман паша се предава.
Руските войски влизат победоносно в София на 23 декември. Няколко дни по-късно бележат победа над Вейсал паша в сражението при Шипка - Шейново. Общото настъпление на Дунавската армия започва на 1 януари 1878 г. Тя се сражава 3 дни при Пловдив, след което успява да отблъсне армията на Сюлейман паша. Падането на Одрин става факт на 8 януари. Османската империя е принудена да моли за мир. На 3 март 1878 г. по нов стил е подписан Санстефанският мирен договор. Той признава освобождаването на всички български земи от османско владичество.
Прочетете също: 5 април в историята: Обесен е Велчо Атанасов - Джамджията
