България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
17 февруари 1371 г.: Умира цар Иван Александър
На този ден през 1371 г. умира българският цар Иван Александър - една от най-влиятелните фигури в историята на Балканския полуостров през XIV век заедно със Стефан Душан и Йоан Кантакузин.
Цар Иван Александър (на старобългарски Йоан Александър) остава в историята на България като последният български владетел, управлявал държавата преди нейното разделяне на Видинско и Търновско царство. Синовете му Иван Шишман и Иван Срацимир наследят неговия престол. По време на тяхното управление България е завладяна от Османската империя. Съществуват сведения, според които още по време на царуването на Иван Александър османската експанзия в Тракия засяга и България - тогава няколко български крепости падат под османско владичество (предположенията на историците са за Пловдив и Стара Загора).
Прочетете също: 15 февруари в историята: България окончателно губи Западна Тракия с ратифицирането на Ньойския мирен договор
Срацимир, бащата на Иван Александър, е от последната българска средновековна династия Шишмановци и е деспот на Крън. Майка му Кераца Петрица е потомка на рода Асеневци. Александър наследява царския престол на 30-годишна възраст. Владеещ отлично гръцки, той е считан за най-образования български цар от времето на Симеон Велики. Царува в продължение на 40 години. Възкачването му на престола започва с успехи. Но по-късно неговите планове са осуетени поради липсата на достатъчно военна сила.
Още със сядането си на престола Иван Александър установява мирни отношения с новия сръбски крал Стефан Душан. През 1333 г. Душан се жени за една от сестрите на цар Иван Александър - Елена Българска.
През първия период на своето царуване (1331-1364) Иван Александър бележи поредица от успехи - той воюва с Византия като на негова страна се сражават монголски наемници. Иван Александър заличава последиците от катастрофалната битка със сърбите при Велбъжд, състояла се на 28 юли 1330 година. След успешната битка при Русокастро на 18 юли 1332 г. си възвръща земите между река Тунджа и Черно море. Възползвайки се от византийските междуособни борби в периода 1341-1347 г., цар Иван Александър успява да получи Пловдив и 8 крепости в Родопите.
Опитите, които той прави за разширение в Тракия, са причината византийските императори да потърсят помощта на османските емири. На 7 юли 1345 г. при крепостта Перитор смесените отряди на византийци и османци разбиват войската на Момчил. Момчил успява да отдели Родопите като свои независими владения, но при Второто Българско царство те са загубени.
Прочетете също: 13 февруари в историята: Убийството на ген. Христо Луков
По време на борбата с феодалната разпокъсаност на царството Иван Александър успява да победи болярина Белаур, отцепил се в Северозападна България. Но по-късно в средата на XIV в. отделянето на болярите води и до отделянето на Добруджанското деспотство, което остава под властта на Добротица.
По-големите синове на цар Иван Александър - Иван и Михаил загиват в битки с нахлуващите от юг османци. След тяхната смърт Иван Александър присъжда Видин за наследствено владение на сина си Иван Срацимир.
По-късно царят се развежда със съпругата си от влашки произход и сключва брак с еврейката Сара, покръстена с името Теодора. Синът, с когото тя дарява Иван Александър, Иван Шишман е определен за наследник на Търновското царство. Въпреки че Иван Александър се опитва да избегне вътрешните конфликти, с действията си сам спомага за териториалното разпокъсване и последващ упадък на държавата.
В историята цар Иван Александър остава като меценат и покровител на книжнината и изкуствата. Освен с поддръжката на вече построените църкви и манастири, той се занимава и с основаването на нови храмове. Според преданията, само на територията на Софийска област той е създал повече от 14 храма - сред тях са Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец“.
По желание на цар Иван Александър, монахът Симеон създава Лондонското четвероевангелие, което е един от най-красивите български писмени паметници. Лондонското четвероевангелие представлява препис на евангелията на свети евангелист Матей, Марко, Лука и Йоан Богослов на 268 пергаментови листа.
Четвероевангелието е наследено от Иван Шишман след смъртта на баща му Иван Александър. Днес то се съхранява в Британската бибилиотека в Лондон.
Прочетете също: 16 февруари в историята: Димитър Миладинов е арестуван. Избран е първият български екзарх
