България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
17 юли 1393 г.: Търново пада под османска власт
На този ден през 1393 г. след 3-месечна обсада Търновград (Търново) пада под османска власт. След битката на Косово поле на 15 юни 1389 г. султан Баязид I, известен с прозвището Светкавицата, преустановява за известно време нападенията си над християнските държави на Балканите. През това време той е съсредоточен в покоряването на независимите турски бейлици в Мала Азия.
След затишието от негова страна, през 1393 година османски войски преминават река Дунав. Те нанасят поражение на влашкия воевода Мирчо I Стари, а по-късно достигат Южна Унгария и я опустошават. На удара на османците веднага отвръща унгарският крал Сигизмунд I Люксембургски, който по-късно става император на Свещената Римска империя.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
Цар Иван Шишман, владетелят на Търновското царство, намира момента за подходящ за започване на преговори със Сигизмунд за създаването на военен съюз срещу османците. Но след като султан Баязид научава за преговорите, той потегля с голяма войска срещу Търново. По това време цар Иван Шишман е в Никопол.
Войската на султана обсажда Търновград от три страни. Тъй като цар Иван Шишман отсъства, търновският патриарх Евтимий, който е последният за времето на Българското средновековие патриарх, поема защитата на града.
Една от водещите версии в историографията за падането на Търново е, че притеснен от опасността да избухне епидемия или бунтове сред населението, патриархът се съгласил да предаде града при добри условия, но османците не спазили обещанията си.
Прочетете също: 20 юни в историята: Умира екзарх Йосиф I
След като снема обасадата на града, Сюлейман Челеби оставя там османски гарнизон. Григорий Цамблак пише, че Сюлейман Челеби успял да излъже болярите, че ще решават важни управленчески въпроси, и да ги събере в една от църквите в града, след което ги обезглавил.
Евтимий бил осъден на смърт, но според легендата се случило истинско чудо - когато палачът се опитал да го посече с ятагана си, ръката му се вкочанила и не могъл да я раздвижи. Затова вместо да убият патриарха османците го заточили.
Оцелелите жители на Търново стават свидетели на неговото „пълно опустошение“. След окупацията на Царевец, той е наречен от османците Хисар.
Част от учениците на патриарха успяват да избягат във все още свободните земи. Някои от тях прекосяват Дунава, за да преминат във Влашко, Молдавия, а след това и в Древна Рус, където продължават книжовната и просветителската си дейност. Голяма част от болярите приемат исляма, за да запазят общественото си положение. Известната търновска църква „Свети четиридесет мъченици“, построена от цар Иван Асен II, е превърната в храм на новата вяра.
С падането на Търново и заточението на патриарха идва краят на средновековната българска държава. Две години по-късно е превзет и Никопол. Цар Иван Шишман пада убит от ръката на завоевателя.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
