България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
20 юли г.: Избухва Илинденско-Преображенското въстание
На този ден през 1903 година избухва Илинденско-Преображенското въстание (името му идва от празника Илинден, който се пада на 20 юли).
Първоначално бунтът обхваща Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг. Той е естествено продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
След като първоначално избухва в Битолския революционен окръг, само за няколко дни бунтът обхваща всички населени места в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска околия.
Превземането на град Крушово и прокламирането на Крушовската република е кулминационна точка във въстанието. Бунтът избухва и в Одринско на 6 август. Много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико (днешно Царево) и Ахтопол са освободени.
Обявяването на Странджанската република е още една кулминационна точка във въстанието. Тя просъществува 26 дни. В Родопския край четите на Одринския революционен окръг се борят усилено за отблъскване на вражеските атаки.
По примера на Крушовската република в освободените населени места е установена демократична власт. Първоначално е решено въстанието в Серски революционен окръг да избухне на 14 септември (Кръстовден). Но бунтът започва преди тази дата.
Прочетете също: 20 юни в историята: Умира екзарх Йосиф I
В Мелнишко се водят най-ожесточените сражения. Тежки сблъсъци с турските сили следват и в областите Серес, Драма и Горна Джумая.
Въстаниците в Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг насочват действията си предимно в организиране и извършване на атентати, благодарение на които успяват да разрушат важни стратегически пунктове.
Населението в Македония и Одринско, което се вдига на бунт, се сблъсква с 300 000 добре въоръжени редовни турски войници, разполагащи с модерно оръжие и артилерия. Българското правителство, което е предупредено от западните Велики сили за негативните последствия за България при евентуална намеса във въстанието, не се отзовава на отправения призив от централния щаб на бунтовниците.
В продължение на три месеца населението, което се е вдигнало на бунт, разчита на собствени сили и средства за справяне с многократно превъзхождащия го и добре въоръжен противник. Запазените данни в Мемоара на ВМОРО свидетелстват за размера на загубите и за жестокостите от страна на врага при потушаването на въстанието.
В Македония и Одринско се състоят общо 239 сражения. В тях участват 26 408 въстаници, които се изправят срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Общо 205 села са опожарени. Напълно разрушени са 12 440 къщи, а 4694 души са избити и заклани. Домовете си губят 70 835 души. Около 30 000 са принудени да напуснат родните си домове и да потърсят спасение в България.
Илинденско-Преображенското въстание не завършва с успех, но оставя голяма следа след себе си.
Чрез него поробеното население в Македония и Одринско заявява пред цяла Европа, че повече няма да търпи поробителя и ще се бори за националната си независимост.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
