България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
6 ноември 1920 година: Сърбия окупира Западните покрайнини
На този ден през 1920 г. Сърбия, която тогава е част от Кралството на сърби, хървати и словенци, окупира Западните покрайнини. Окупираната територия, населявана от 65 000 души, е с площ от 1555 кв. км. Окупацията е извършена съгласно решенията на Ньойския мирен договор, който е подписан на 27 ноември предходната година. След случилото се в България е обявен национален траур за 3 дни, като символ на болката от поредната загуба след войните.
След Първата световна война страната ни преживява тежка катастрофа. Във военните действия тя участва на страната на Централните сили, но след приключването им се оказва сред победените. С тежкия за страната ни Ньойски договор България губи не само изконните си територии, но и своя суверенитет и национална гордост.
Според клаузите в него България е принудена да предаде голяма част от териториите в западните си покрайнини на новообразуваното от сърби, хървати и словенци Кралство. В териториите, населени с етнически българи, които страната ни губи, попадат градовете Босилеград, Цариброд (днешен Димитровград), както и прилежащите им села.
Според клаузите в договора сръбските сили влизат в определените от него райони, след което веднага установяват административен контрол над тях. При окупацията те почти не срещат съпротива от българската страна.
Но най-големият удар е за местното население, което трябва да се приобщи към нова власт и нови закони, като едновременно с това да приеме политиката на сърбизация. Стотици семейства се оказват разделени след установяването на новите граници. Други се отказват от домовете и земите си и се изселват в България.
Пресата у нас определя случващото се като „национално унижение“.
В хода на сърбизацията българските училища, намиращи се на територията на преминалите във владенията на Сърбия Западни покрайнини, са закрити. В тези, които не са закрити, са въведени учебни програми на сръбски език. Голяма част от местното духовенство и интелигенция напускат земите след идването на новата власт. Десетилетия наред съдбата на този регион е причина за напрежение в отношенията между България и Югославия, а по-късно и Сърбия.
Години по-късно след Втората световна война и последвалата промяна на режима, постепенно тази болезнена тема е потулена.
Прочетете също: 3 ноември: Започва боят при Врабча. Умира Константин Величков
