България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
6 юли 1895 г.: Умира Стефан Стамболов
На този ден през 1895 г. умира Стефан Стамболов. Само 3 дни по-рано срещу него е извършен атентат в центъра на столицата, след който той издъхва от раните си.
Във фаталния 3 юли Стамболов се среща със свои приятели в любимия му „Юнион клуб“, намиращ се в непосредствена близост до дома му на ул. „Раковска“. В клуба той се среща с Димитър Греков, Димитър Петков и Иван Салабашев, с които е в добри отношения. Неотлъчно до него е и телохранителят му Гунчо. Стамболов си тръгва от заведението около 19:45 часа и се качва във файтон. Според някои източници, файтонът е нает от атентаторите. Причината за тези твърдения е, че дълго време преди излизането на Стамболов от клуба, водачът на файтона Мирчо Ацев отказвал на клиенти, заявявайки, че е зает.
Прочетете също: 20 юни в историята: Умира екзарх Йосиф I
Заедно със Стамболов на файтона се качва и Димитър Петков. На разстояние от 100 метра, малко след потеглянето си, файтонът спира, след като на улицата изскачат двама въоръжени мъже. Единият от тях стреля. В този момент Стамболов скача от файтона, след което Ацев потегля бързо, за да отдалечи Гунчо от Стамболов. Атентаторите бързо настигат целта си. Сред тях е македонският комита Михаил Ставрев от Ресен, известен като Халю, и Боне Георгиев. Атанас Цветков, наричан Талю, също се присъединява към тях.
Стамболов прави опит да простреля нападателите си, но в този момент ръката му е посечена от тях. След минути Гунчо пристига, а след него тича и Димитър Петков, но вече е твърде късно. Атентаторите бягат от местопрестъплението след като нанасят тежки рани на Стамболов. Двете му ръце са почти отсечени, дясното му око е извадено, а по главата му има множество дълбоки рани.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
Същата вечер Стамболов е опериран и двете му ръце са ампутирани. Ден след операцията има подобрение в състоянието му, но след това то рязко се влошава от раните на главата му. Една от тях се възпалява. Състоянието на Стамболов се влошава и от диабета, от който страда. В ранни зори на 6 юли той издъхва.
Правителството на Стефан Стамболов извежда страната от тежка конституционна криза.Той подкрепя новия княз Фердинанд, въпреки отказа от страна на Русия да признае неговата легитимност, както и тази на правителство. Управлението на Стефан Стамболов е съпътствано от множество опити за смяна на властта чрез сила от различни групи, свързани с Русия.
В началото на 1894 година отношенията на Стамболов с Фердинанд се влошават, а това води до отстраняването му от власт. Атентатът, след който той умира, е извършен с негласната подкрепа на Народната партия и на княз Фердинанд I. Извършителите са проруски ориентирани българи, начело с Наум Тюфекчиев. Те стоят и зад предходните терористични актове, извършвани преди това срещу Стамболов.
Стамболов остава в историята на България и като виден революционер. Той участва активно в подготовката на Старозагорското въстание, както и в самото въстание. След потушаването му емигрира в Румъния. Там създава нов революционен комитет на мястото на БРЦК, но той почти не функционира.
Стефан Стамболов участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Той е определен за апостол на Първи Търновски революционен окръг с помощници Георги Измирлиев и Христо Караминков. Стамболов се изявява като последния ръководен център на българската емиграция до избухването на Руско-турската освободителна война. След Освобождението живее в Търново, където работи като адвокат. Участва дейно във всенародното протестно движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес. Включва се активно и в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание. На Учредително събрание, което е свикано през 1879 г. в Търново за изработването на конституция, е избран за депутат от Македония. Но не е допуснат до заседанията заради взетото решение да не се допускат депутати от Македония. След учредяването на Либералната партия Стамболов влиза в нейните редици.
Той е автор и на няколко стихотворения. Част от тях издава през 1875 година заедно с Христо Ботев. Те са публикувани в стихосбирката "Песни и стихотворения". Стамболов се е изявявал още като журналист и преводач.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
