Парламентът, медиите и мозъчните тръстове са единодушни: военните разходи все още са недостатъчни. Но жертването на вътрешни проекти в името на отбраната е неприемливо, пише в публикуван в The Guardian анализ. Великобритания трябва да намали разходите за отбрана. Това са средства, които могат да бъдат насочени към подкрепа на заетостта, социалните услуги и икономическия растеж.
Защо никой не говори за това на глас? Защо на "отбраната" се придава почти религиозна святост? Днес парламентът, телевизиите, радиото, печатните и социалните медии, мозъчните тръстове и експертите приемат само две гледни точки. Първата е, че Великобритания трябва да харчи повече за отбрана. Втората - че трябва да харчи значително повече.
Да, Русия води война в Украйна и създава проблеми по много начини. Но докато необходимостта от повече средства за вътрешни политики е очевидна, нуждата от рязко увеличаване на военните разходи далеч не е безспорна. Командващите сухопътните сили на НАТО в Европа твърдят, че Русия ще бъде готова - и вероятно възнамерява - да води война срещу целия Европейски съюз до 2029 г. Остават само три години. Каква произволна дата! Очевидно това е не толкова прогноза, колкото опит да се обясни на европейските данъкоплатци разбираемото нежелание на САЩ повече да бъдат военният гръбнак на НАТО. Планът за инвестиции в отбраната на Киър Стармър предвижда "само" 2,7% от БВП до 2030 г. - цифра, очевидно предназначена да впечатли диктатора Владимир Путин. А целта на НАТО от 3,5% до 2035 г. би трябвало да го накара да трепери от страх. Още: Бърнам търси милиарди, за да запълни "дупка" в отбраната на Великобритания
Дори 2,7% от БВП е твърде много. Няма доказателства, че Русия има планове да нападне британска територия, които да изискват толкова мащабен възпиращ отговор. Фактът, че една държава е теоретично способна да заплашва друга - особено такава, разположена на значително разстояние, - сам по себе си не доказва подобно намерение.
Доналд Тръмп не е единственият, който поставя под въпрос предполагаемата заплаха, която Русия представлява за Запада, особено след края на Студената война. Реалисти като Джордж Кенън и Хенри Кисинджър отдавна се питат дали Москва трябва да бъде разглеждана като сила със злонамерени намерения, поне ако не си сред най-близките ѝ съседи. Михаил Горбачов казал на американския генерал Колин Пауъл: "Много съжалявам, но ще трябва да си намерите нов враг."
Укрепването на сигурността на Обединеното кралство в момента не оправдава мащабни съкращения на вътрешните публични разходи. Крайбрежието и околните морета безспорно се нуждаят от патрулиране и защита, както и въздушното пространство, търговията и комуникационните системи. Руските и китайските разузнавателни служби действително могат да създават проблеми, но увеличаването на военните разходи няма да помогне срещу тях. Що се отнася до подкрепата за чуждестранни съюзници, това е въпрос на политически и финансов избор, а не на подбуждане към военни конфликти.
Когато през 1998 г. бях независим член на Стратегическия преглед на отбраната на Тони Блеър, бяхме бомбардирани със субективни абстракции. Казваха ни да не поставяме под въпрос и да не се опитваме да измерваме понятия като "заплаха", "агресия", "сила" или "ядрена заплаха". Последното, както твърдяха тогава, било като "непорочното зачатие" - аксиома, върху която се гради концепцията за възпирането. Днес аргументите за харченето на 63 млрд. паунда за модернизиране на британския ядрен възпиращ потенциал изглеждат напълно неубедителни. И въпреки това почти никой не се осмелява да го каже. Още: Драстична смяна на стратегията: Лондон се отказа от новите разрушители, снабдява се с кораби-майки за дронове
Безкритичното приемане на тези аргументи се подхранва от колосалните суми, заложени на карта. Още през 1961 г. президентът Дуайт Айзенхауер предупреждава, че е опасно да се позволи на "военно-промишления комплекс" да придобие прекомерно влияние върху отбранителната политика. През 1998 г., след края на Студената война, влиятелното отбранително лоби настояваше Великобритания да се насочи към изграждането на "експедиционни сили". Никога не ни беше обяснено къде трябва да бъдат разполагани и, най-важното, защо. Всички опити за военна намеса в Афганистан и Ирак завършиха трагично.
Когато Дейвид Камерън се опита да се откаже от строителството на втория от двата изключително скъпи самолетоносача, му беше казано, че прекратяването на проекта ще струва повече от довършването му. През 2021 г. Борис Джонсън изпрати единия самолетоносач в Южнокитайско море, за да демонстрира "глобалното присъствие на Великобритания". Той изпрати и британски военни кораби в Черно море в опит да провокира Русия. Подобни демонстративни действия струваха на страната милиарди.
Предстоят още огромни разходи за въоръжение. Поръчката за близо 600 бронирани машини Ajax, които според мнозина имат сериозни конструктивни недостатъци, изостава с години от графика. Войната в Украйна показа, че подобни машини са уязвими за дронове и други автономни оръжия. На конференция по отбрана в Лондон заместник-върховният главнокомандващ на НАТО в Европа, главният маршал на авиацията сър Джони Стрингър, призна, че вече са необходими не "високотехнологични, скъпи платформи, чието разработване може да отнеме години", а масово произвеждани евтини дронове и системи за прехващане. В това има сериозна икономическа логика. Още: Великобритания продава 100 000 тона конфискуван руски петрол и дава парите на Украйна
По повод новия бюджет за отбрана Киър Стармър заяви, че за финансирането му ще се наложи да бъдат съкратени транспортни и енергийни проекти, без да уточни кои. Когато Борис Джонсън даде окончателното одобрение за проекта за високоскоростната железопътна линия HS2 през 2020 г. - проект, който вече струва над 100 млрд. паунда, - си мислех, че никое бъдещо правителство няма повече да се позовава на липса на средства. Цялата програма за военни дронове - едва 5 млрд. паунда - струва многократно по-малко от годишните разходи по този железопътен проект, който няма да бъде завършен преди 2043 г. Британското правителство обаче никога не пести средства за демонстрация на престиж.
Превод: Ганчо Каменарски от The Guardian
