България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
7 юли 1887 г.: Фердинанд е избран за княз на България
На този ден през 1887 година Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски, известен като Фердинанд I, е избран за княз на България. До 22 септември 1908 г., когато е обявена независимостта на България, той е княз на България, а след това приема титлата цар на България, която носи до абдикацията си на 3 октомври 1918 година. В историята Фердинанд остава като най-дълго управлявалия монарх в Третата българска държава - той управлява страната ни в продължение на 31 години.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
Роден през 1861 година в двореца Кобург във Виена, той е син на австрийския генерал принц Август фон Сакс-Кобург-Гота и принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, която е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.
Баща му поставя началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младшият клон на Сакс-Кобург-Готите. Август включва в него и името на съпругата си, която е наследничка на изключително богатата унгарска аристократична фамилия Кохари.
През 1887 година българските пратеници Константин Стоилов, Димитър Греков и Константин Хаджикалчев се спират на Фердинанд Сакскобургготски и разговарят с него във Виена. На 25 юни 1887 г. (стар стил), 7 юли (нов стил) Третото велико народно събрание избира Фердинанд за княз на България. Още в същия ден принцът се оттегля от австро-унгарската армия, подавайки оставка.
На 2 август 1887 година Фердинанд полага клетва пред Великото народно събрание в Търново. Франция, Германия и Русия обявяват избора му за незаконен и отказват да го признаят. Високата порта запазва неутралитет и не изразява мнение. Разнопосочна е позицията на Австро-Унгария и Великобритания - те приемат избора за законен, но позовавайки се на Берлинския договор, заявяват, че той не може да бъде приет за легитимен без съгласие от страна на Високата порта.
Монархът пренебрегва римския папа Лъв XIII и съпругата си княгиня Мария Луиза, сменяйки вероизповеданието на престолонаследника си Борис. Фердинанд издава манифест за православното му кръщение, който е прочетен в парламента от министър-председателя Константин Стоилов. На 2 февруари 1896 г. в църквата „Света Неделя“ българският Екзарх Йосиф I от Цариград и граф Александър Голенишчев-Кутузов, който е пратеник на Русия, извършват кръщението.
По този начин монархът принуждава Великите сили да признаят титлата му и освен това изважда България от изолацията, в която се намира на международната политическа сцена. За период от 5 дни всички държави, положили подписите си под Берлинския договор, официално го признават за княз на България. В отговор на това Папата изпълнява заканата си, отлъчвайки монарха от католическата църква.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
С обявяването на Фердинанд за „цар на българите“ след Съединението се възстановява титлата на българските владетели от Първото и Второто българско царство.
Политиката на Фердинанд е ориентирана към постигането на добри отношения с Руско-френския съюз, Великобритания, Австро-Унгария, Италия.
След избухването на Първата световна война под негово влияние политиката на страната се ориентира към Централните сили, към Австро-германския блок. България се присъединява официално към него на 6 септември 1915 г. Но въпреки военните успехи на фронта, България претърпява национална катастрофа. Скоро след Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, Фердинанд е принуден да обяви абдикацията си на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си княз Борис Търновски (цар Борис III). Фердинанд напуска България след абдикацията си. Опитва се да върне в Западна Унгария, но не е допуснат в именията си там от своя братовчед. Тогава Фердинанд I се връща в Кобург, Германия. Той остава там до смъртта си на 10 септември 1948 г. След абдикацията си Фердинанд не е допуснат отново в България.
Прочетете също: 20 юни в историята: Умира екзарх Йосиф I
