Тихомълком приета поправка ограничава колективните искове за опасни пътища

07 юли 2026, 8:16 часа 679 прочитания 0 коментара

Оказа се, че гражданите нямате право да заведат колективни искове срещу институциите заради опасната пътна инфраструктура, защото в законодателството ни се е промъкнал един текст. Не знам дали незабелязано, но със сигурност не е дискутирано. Това е станало през февруари месец. Този текст реже възможността на гражданите да участват в такива колективни искове, освен ако специално в закон не е определен всеки един конкретен случай. Това обясни адвокат Елица Буенова в ефира на Нова телевизия.

ОЩЕ: 500 млн. лв. вместо 300 млн. лв. за мантинели: Кой е спечелил

(Без)опасни пътища

Според нея промяната в Гражданския процесуален кодекс е направена под предлог, че се въвежда европейска директива за защита на потребителите. На практика обаче текстът забранява колективни искове срещу държавата, министерства и общини за състоянието на пътищата или мръсния въздух, тъй като в тези случаи гражданите не се водят класически "потребители".

"Прикривайки се зад приемането и въвеждането на изискванията на европейското законодателство, те приемат тази алинея 4, в която казват, че никой няма право да завежда колективни искове, ако не е предвидено в закон", категорична бе адвокатката, като уточни, че промяната е гласувана от депутатите почти без никакъв дебат.

Буенова изтъкна и друг парадокс – държавната Агенция за пътна инфраструктура сама е изготвила доклад през есента на 2025 г., в който признава проблемите, но действия не следват. "Тя е направила този доклад, в който констатира, че пътищата в страната са в окаяно състояние. И тя е отчела тази дейност. И дотам. Какво правим след това? Къде са последващите действия? Какво ще правим с този доклад, освен да го приберем в поредния шкаф?", попита реторично юристът.

ОЩЕ: След сигнали, десетки катастрофи и смърт на 12-годишно момиче: Отстранени са шефове в пътното управление

По думите ѝ, когато граждани все пак успеят да заведат дела, институциите използват държавния ресурс като "бухалка", наемайки частни кантори за огромни суми. Тя даде пример с дело за мръсния въздух, при което Столична община е платила 108 хиляди лева адвокатски хонорар – сума, която после се прехвърля върху загубилите граждани като съдебни разноски.

Адвокат Буенова бе категорична, че битката няма да спре дотук. "Ще заведем този колективен иск и ще отправим първо апел към депутатите да променят тази разпоредба, защото тя е абсолютно рестриктивна спрямо българските граждани. Ако те не го направят, ние ще отправим искане към съда за сезиране на Конституционния съд, защото смятаме, че разпоредбата противоречи на Конституцията", категорична бе Буенова.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Новините днес