Войната в Близкия изток накара много държави да адресират проблема с неподдържаната от години мрежа за граждански убежища в цяла Европа. България не е изключение.
Улисани в комфорта на мира и икономическия просперитет, много европейски страни се оказаха неподготвени за евентуални инциденти или удари по време на воненен конфликт, защото бомбоубежищата и скривалищата им масово са в лошо състояние.
Ситуацията в България
Още: Кипър разширява мрежата от убежища
В България има общо 247 бомбоубежища в състояние, годно за ползване.
Едва 18 от тях са в "добро техническо състояние" и могат да се използват веднага. Останалите 229 са в задоволително и могат да се приведат в готовност до една седмица.
Ако не знаете кое е най-близкото до вас скривалище, може да проверите ТУК. МВР има публикуван "Списък на колективни средства за защита" на убежищата в цялата страна.
Най-много укрития и скривалища има в областите Смолян и Разград. Веднага след това по брой убежища се нареждат областите Сливен и София-град.
Още: Варшава готви метрото за убежище за 100 хил. души при война (ВИДЕО)
Столична община действа по специална наредба за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита.
Източник: БГНЕС
Ако не знаете какво се прави при подобна ситуация, там е описан редът, по който гражданите ползват едно укритие:
- заемат се само местата, указани от служителите на звеното за обслужване на съоръжението;
- забранено е пушенето и паленето на огън
- забранена е употребата на алкохол и наркотични вещества
- забранено е внасянето на отровни, миризливи и запалителни вещества
- забранено е внасянето на оръжие и боеприпаси
- не се допуска вдигане на шум и необосновано движение на укриващите се в помещенията
- при възникване на повод за тревога укриващите се задължително спазват указанията на служителите на звеното за обслужване на съоръжението
- напускането на колективното средство за защита се извършва по ред, определен от служителите на звеното за обслужване на съоръжението
- при положение че основният вход (изход) е затрупан, напускането на колективното средство за защита се извършва през аварийния изход по ред, определен от служителите на звеното за обслужване на съоръжението
По закон всяко колективно средство за защита (КСЗ) трябва да има паспорт, който се попълва от възложителя, консултанта и от представител на Министерството на извънредните ситуации при приемането и въвеждането му в експлоатация. В него се нанасят всички данни, характеризиращи неговото цялостно състояние и оборудване. В паспорта могат да се нанасят и други сведения, даващи допълнителна информация за неговата експлоатация, ремонтни и настроечни работи.
С този паспорт се съдържа информация за ел.захранването, ВиК снабдяването, въздуховодите, оборудването и др.
Източник: БГНЕС
Убежищата в Европа
Мрежите от граждански убежища в цяла Европа са неглежирани от години, пише Евронюз.
След атака с ирански дрон близо до британска база в Кипър стана ясно, че много от убежищата са неизползваеми, което отново разпали дебата за гражданската защита и ограничената роля на ЕС.
Още: Заради руската заплаха: Германия рязко увеличава броя на бомбоубежищата си
След като ирански дрон удари военновъздушната база "Акротири" в Кипър, спешни проверки установиха, че около 200 от 2500-те регистрирани граждански убежища на острова са неизползваеми. Инспекторите откриха блокирани паркинги, мазета, използвани за складове и убежища, пълни с отпадъци.
Специализирани екипи, включително строителни инженери от Министерството на вътрешните работи и служители от различни агенции, бяха мобилизирани. Интензивните проверки започнаха на 1 март, последвани от инструкции за почистване на убежищата два дни по-късно.
Кипър адресира проблем, обхващащ целия континент - мрежите от граждански убежища, създадени по време на Студената война, са в лошо състояние, а ЕС няма преки правомощия да се справи с този упадък.
ЕС има много ограничени преки правомощия. Съгласно член 196 от Договора за функционирането на Европейския съюз, отговорността за гражданската защита е на всяка държава. ЕС може само да подпомага или координира. Той не може да налага изграждането на убежища, да финансира бункери или да определя технически изисквания. Принципът на субсидиарност оставя на Брюксел малко правомощия по този въпрос, освен ако всички страни не се съгласят да променят договора.
Източник: БГНЕС
Още: Бомбоубежищата в България: Малко хора ще могат да се спасят при въздушни атаки (СНИМКИ)
Кои държави как се справят
Разликата между държавите-членки на ЕС по отношение на покритието от граждански убежища е голяма.
Финландия управлява 50 500 убежища, покриващи 85% от 5,5-милионното й население, поддържани съгласно доктрината за тотална отбрана с двойно предназначение на мазета и обществени сгради, интегрирани в мрежата. Северните и балтийските страни като цяло са добре подготвени, като Естония и Латвия изграждат капацитет за убежища в училища и болници.
Германия има по-малко от 600 функциониращи бункера, покриващи приблизително 0,5% от населението ѝ. Федералното правителство обяви планове за инвестиране до 30 милиарда евро за създаване на капацитет за 1 милион души до 2030 г. - програма, която все още е в ранен етап на тръжни процедури.
Нидерландия почти няма функциониращ капацитет за скривалища след десетилетия на извеждане от експлоатация и няма обявена голяма програма за възстановяване.
Франция, Италия и Испания също имат минимално покритие, като планирането за извънредни ситуации е фокусирано предимно върху природни бедствия, а не върху военни заплахи.
Кипър започна своята програма за убежища през 1999 г., като пренареди съществуващите подземни пространства, вместо да изгражда нови. Правителството сега изготвя законодателство, което изисква подземните пространства в новите жилищни сгради да служат и като скривалища, предлагайки стимули чрез строителни помощи за частните предприемачи.
