България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
9 октомври 1867 година: Умира Георги Раковски
На този ден през 1867 г., едва на 46 години, умира Георги С. Раковски. Българският революционер издъхва в Букурещ, покосен от туберколоза.
Съби Стойков Попович, както е истинското му име, е роден на 14 април 1821 г. в град Котел в семейството на търговеца Стойко Попович и Руска Мамарчева.
Още в ранно детство Съби проявява интерес към знанието. Учи в килийното училище в Котел, а след това в Карлово. Но се налага да напусне Карлово през 1836 г. заради чумната епидемия.
През 1837 година заминава заедно с баща си за Цариград. Там будният Съби продължава образованието си в гръцко училище. В Цариград той става един от учредителите на "Македонското дружество", чиято основна цел е освобождаването от османска власт и постигане на църковна независимост.
След като напуска Цариград през 1841 година, Раковски се установява в Браила. Именно там започва да се занимава активно с революционна дейност. През 1842 година участва в Браилския бунт и затова е осъден на смърт. Но благодарение на гръцкия посланик, революционерът успява да избяга от затвора и да се завърне в родния си град.
По-късно е арестуван заедно с баща си заради бунтовническа дейност. Раковски излежава 7-годишната си присъда в затвора в Цариград. Но това не успява да сломи неговия дух и да го откаже от делото му.
През 1854 г. революционерът застава начело на чета в Източна Стара планина и прави опит за връзка с преминалите руски войски, южно от Дунава. След като те се оттеглят в Румъния, Раковски е принуден да разпусне четата.
Прочетете също: 6 октомври: Почитаме паметта на цар Самуил
След това той емигрира в Букурещ, а после в Нови Сад и Молдова. Установява се в Белград през 1860 година, където изготвя план за освобождението на родината. Две години по-късно революционерът създава Първа българска легия в Белград, част от която е Васил Левски. Легионерите участват в боевете срещу турците при крепостта Калемегдан. Легията е разпусната след нормализиране на отношенията между Сърбия и Османската империя.
През 1866 г. Раковски пристига в Руската империя, за да набере средства за въоръжаване на четите. Но не постига успех.
В края на годината той създава "Върховно народно българско гражданско началство", чиято задача е да организира чети и да ги изпраща в България. На следващата година четите на Панайот Хитов и Филип Тотю влизат в страната.
Раковски не успява да види родината свободна, но неговата идеология служи като основа за бъдещите действия на революционерите, участвали в освобождението.
Поклон пред паметта му!
