България няма да се включи в антидрон инициативата на НАТО, тъй като вече участва в сходен проект по линия на Европейския съюз. Според военния министър Димитър Стоянов включването и в двете инициативи би разпиляло ограничения финансов ресурс на Министерството на отбраната. Това заяви Стоянов в отговор на въпрос на депутата от "Демократична България" Атанас Славов по време на парламентарния контрол.
През юли 2026 г., по време на Форума на отбранителната индустрия в рамките на срещата на върха на НАТО, съюзниците обявиха инициатива на стойност над 40 млрд. долара за следващите пет години. Тя предвижда инвестиции в модерни системи за откриване и неутрализиране на вражески безпилотни апарати.
В рамките на инициативата се създава единен механизъм за обществени поръчки - т.нар. counter-drone marketplace, чрез който държавите от Алианса ще могат по-бързо да придобиват съвместими и предварително тествани от НАТО системи. Предвижда се също до края на 2027 г. да бъде увеличен петкратно броят на обучените оператори на дронове в армиите на страните членки. В инициативата участват 20 държави от НАТО. Още: Военни самолети от САЩ пак на летището в София: Радев имал предвид, че само цистерните не може да са там
Паралелно с това Европейският съюз изгражда многослойна система за защита по източната си граница. Проектът включва радари, средства за електронна война и дронове-прехващачи, като целта е мрежата да бъде напълно функционална до края на 2027 г.
Именно заради сходството между двете инициативи България е решила да не участва и в двете.
"Ние не можем да си позволим с наличния финансов ресурс да участваме в две инициативи със сходен характер. Нали разбирате, че това дублиране не носи кой знае колко принадена стойност, ако ние участваме във всички възможни проекти", заяви Стоянов.
По думите му Министерството на отбраната следи всички възможности за развитие на отбранителните способности чрез многонационални проекти както в рамките на НАТО, така и на ЕС. Тъй като броят на подобни инициативи непрекъснато нараства, при вземането на решения за участие се прилага балансиран подход, за да се избегне дублиране. Още: Заради непрестанните войни: Германия открива нов антидрон център
Военният министър даде и други примери за проекти, в които България вече има ангажименти.
"Един от тези проекти е за участие в транспортен самолет С-400. Да, де, ама България е заплатила и плаща всяка година за стратегически транспорт С-17. Знаете, че там плащаме часове", каза Стоянов.
Той посочи и проектите, свързани с безпилотните летателни апарати. По думите му България вече участва в инициатива на НАТО, чрез която получава разузнавателна информация в реално време от безпилотни летателни системи.
"Разбира се, че следим всеки един проект и там, където военната експертиза счете за необходимо ние да се включим и разполагаме с необходимия финансов ресурс, ние ще го направим", увери министърът. Още: Първите антидрон системи са в България: Ето кога ще влязат в употреба
Двете антидрон инициативи са насочени към засилване на защитата на Европа от безпилотни системи. Сред държавите от т.нар. "предна линия" на източния фланг на НАТО и ЕС - Финландия, Полша, Румъния, Естония, Латвия и Литва - има страни, които участват активно и в двата проекта.
България обаче е избрала да концентрира ресурсите си в инициативата по линия на ЕС, за да избегне дублиране на разходите и да насочи ограничените средства на Министерството на отбраната към други приоритети.
