Двойно оскъпяване на бързите кредити до 1860 евро на годишна база, вместо досегашните 50%. Това е записано в нов закон за потребителския кредит, предложен от Министерството на икономиката. Според управляващите досега на фирмите за бързи кредити не е било изгодно да отпускат малки заеми и е процъфтявал сивият сектор. От Министерството на икономиката обясниха, че основната цел на промените е да се гарантира високата степен на защита на потребителите и създаване на ясни правила за бизнеса.
Опозицията и експерти остро възроптаха срещу готвените промени.
"Това е лобизъм"
Още: "Не отпада нито една защита на потребителя": От ПБ обясниха новите правила за бързите кредити
"Бързите кредити са един от големите врагове на българите през 21 век. Правителството току-що им написа закон по поръчка. Няма друг финансов продукт, който за две десетилетия да е съсипал повече домакинства у нас. Бързият кредит удря там, където банката не стига: най-бедните, най-уязвимите, хазартно зависимите. Оскъпяване от над 200% годишно, неустойки, гаранционни такси, хиляди дела всяка година за нищожни договори. Това не е периферен, а системен проблем. Именно затова новият Закон за потребителския кредит, одобрен от Министерския съвет на 1 септември, беше шанс за положителна промяна. В голямата си част законът е задължителна транспозиция на европейска директива и тази част е добра: задължителна оценка на кредитоспособността, забрана за реклами тип „пари за минути, даже с лошо ЦКР", правила за записа на заповед, мерки за отсрочка преди принудително изпълнение. Тук няма какво да се критикува", написа предприемачът Георги Захариев.
Според него обаче проблемът е в частта, където Брюксел не диктува нищо и решението е било изцяло на правителството.
"Там се е случило следното: Първо. За кредити до 3 минимални заплати, тоест до 1860 евро, което покрива основната част от пазара на бързи кредити, отпада таванът на ГПР, който днес е 52%. Замества се с таван от 20% за месец, 30% за до 3 месеца и 100% за всичко над 3 месеца. За кредит от 1860 евро със срок 4 месеца досегашният законен максимум за оскъпяване е под 330 евро. Новият е 1860 евро. В годишен процент това е около 700%. Чиста кражба. Второ. Отпада правилото, че обезщетението при просрочие не може да надвишава законната лихва. Който закъснее, плаща каквото е записано в договора, докато не осъди кредитора. При дълг от няколкостотин евро това се случва рядко. Трето. Изключението от тавана в сегашния му вид не беше в проекта, публикуван за обществено обсъждане през декември. Консултацията е приключила на 14 януари. На 15 януари браншовата асоциация на небанковите кредитори е внесла становище с искане за изключение за кредити до 7 минимални заплати. Правителството го прие, като намали прага на 3. Без ново обсъждане и без оценка на въздействието на тази конкретна промяна. Всичко това е видимо в публикуваната справка на портала за обществени консултации", категоричен е Захариев.
Още: ПП са търсени от партията на Радев за ВСС: Ето какво са отговорили (ВИДЕО)
Според него това е лобизъм. "Не подозрение, не интерпретация. Текст, поискан от регулираните, приет в техен интерес, добавен след като обществото е приключило да коментира, без никой да сметне какво струва на другата страна. Правителството не го е скрило. Просто разчита, че никой няма да прочете", добави той.
Той призна, че аргументът на бранша на лихварите, че ГПР е лош измерител за микрокредит от няколко дни, е верен. "Периодният таван не е българска измислица, Великобритания го използва от 2015 г. Само че там скалата е линейна, придружена е от таван на таксите при просрочие, лимит на удължаванията и строг лицензионен режим. Тук получихме високия таван без нито една от тези защити и със скок на границата от три месеца, който създава стимул всеки договор да стане на 91 дни. Депутатите имат избор. Могат да гласуват закона, както им е подаден от правителството и асоциацията на кредиторите или да гласуват в интерес на обществото", написа още предприемачът.
"Всеки гражданин с някаква минимална уязвимост ще бъде икономически смазан"
"Тази вечер, по новините ни обясниха, че правителството щяло да внася промени за закона по искане на фирмите за бързи кредити, с които да се увеличат лихвите, които те събират по кредитите. Малки им били печалбите. От 50% щяли да ги вдигнат на 100%. Кожодери! Лихвари! Вместо да забранят този грабеж на лихварите, те узаконяват по-високите лихви. НО... щяли да запишат в закона, че "кредита изисква плащане на лихва" или някакъв подобен глупав текст. Както е при хазарта. Както са го подкарали, скоро ще легализират и тежките наркотици, само да има писмено предупреждение, че е опасно за здравето и живота", коментира икономистът Виктор Папазов.
Още: Законодателна инициатива на ПБ: Вадят мутрите от бързите кредити и забраняват нощните заеми (ВИДЕО)
"Сигурен съм, че някои ще ми опонират, че за някои хора бързите кредити са единствения начин за получаване на някакви средства. Хм. Аз, пък да попитам на свой ред - защо забраниха спестовните каси? Взаимоспомагателните каси? Кооперативните банки? Защо консолидираха банковия сектор до няколко свръхголеми банки, които .... всичките са чуждестранна собственост?! Да не би защото ни превърнаха в колония? На кого служи текущото, а и предходните правителства? Отговорете си сами", коментира той.
"След като отказаха да забранят рекламата на хазарт, вдигнаха осигуровките, замразиха майчинството и минималната работна заплата, увеличиха дълга и изгониха няколко големи инвеститора, златният отбор на Румен Радев се заема да улесни бързите кредити, за да сме съвсем сигурни, че всеки гражданин с някаква минимална уязвимост ще бъде икономически смазан и притиснат в ъгъла. Така ще сме спокойни, че всички ще слушкат, а който не слушка просто няма да има никакъв шанс. Ура! Олигархията е съкрушена, приятели", написа членът на Обществения съвет на Националната детска болница Надежда Цекулова.
