България през 2014 година: Наводненията

Краят на годината дойде и дойде време да видим взела ли си е България поука от това, което се случи предишната година. Мъдрият човек не се спъва два пъти в един и същ камък, гласи народната поговорка. Дали обаче си се спънал – Дяволът винаги се е крил в детайлите. Нека заедно видим, уважаеми читатели, какви бяха събитията, белязали България и нас и взели ли сме си поука, така че да вървим напред, а не в омагьосан кръг. Затова – настанете се удобно и вижте гледната точка на Actualno.com за 2014 година.

През настоящата година, освен политическа и икономическа криза, които вече са считани за обичайни, България трябваше да преживее и невиждани отдавна наводнения. Природата сякаш се обърна против нас, но дали всъщност беше така? Дали заради липсата на държава и местна власт хората във Варна, Добрич, Мизия и на още много места не станаха жертви на безмилостната вода? Защото отдавна е ясно – у нас не е ясно кой стопаниства куп язовири, много от които са се превърнали в частни рибарници и не се източват преди да стане късно, няма никакви сериозни наказания за незаконна сеч на т.нар. защитни гори и се строи масово незаконно, дори когато става въпрос за места, където при силен дъжд може да дойде кална вода. Броят на непочистените отводнителни канали и дерета в България дори и експерт по висша математика трудно би изчислил.

Още в средата на пролетта вече се появиха предвестниците на предстоящите бедствия – бедствено положение в Ружинци, порой във Винево, който взе човешки жертви, включително дете.

В края на април, в Северозападна България, щетите от наводненията бяха на стойност 27 млн. лева. А предупрежденията се трупаха, метеорологичните прогнози също бяха лоши.

Трагедията във Варна

Голямата трагедия се случи във вечерта на 19 юни – само ден преди Корпоративна търговска банка да бъде поставена под специален надзор от БНБ. Тогава Варна беше пометена от потоп, който удари много лошо варненския квартал „Аспарухово”. Най-много дъжд в онази ужасна нощ се изваля на Шабла. Още преди да е ясна пълната картина, дойдоха новините за жертви – при това много. Сутринта на другия ден дойдоха първите потвърждения – десет жертви, включително две деца, загинал имаше и в Добрич. Не мина много време, преди да бъде регистриран нов загубен човешки живот. Обявено беше бедствено положение, в Добрич също жертвите станаха повече. Ужасът се засилваше, защото се чакаше природата да нанесе нов удар, а бедстващите не бяха един и двама.

Реакциите на носещите отговорност

В критични ситуации най-добре си личи кой от какво е направен. Пролича си и от какво е направена държавата ни. В разгара на потопа, варненският кмет Иван Портних обвини държавата за голямата трагедия. Държавните мъже дойдоха рано сутринта след ужасната нощ, а премиерът Пламен Орешарски побърза да върне топката в полето на Портних, като го обвини, че не си е свършил работата. Портних отвърна, че звънял на Орешарски час след като вълната заля „Аспарухово”, но той не му отговорил. След огледа премиерът бързо би отбой и смени тона по адрес на Портних. Чак преди обяд политиците осъзнаха, че не е сега времето да се обвиняват, като изключението беше само Волен Сидеров. За разлика от политиците, обикновените хора се организираха много по-бързо.

Щети и обезщетения

По-малко от едно денонощие прокуратурата обяви, че почва разследване на трагедията в „Аспарухово”. Държавата обеща по 10 хил. лева еднократна помощ за роднините на загиналите и я даде, а за сравнение Община Пловдив обяви готовност да даде помощ от 100 хил. лева.

След доброволната организация в помощ на Варна, и от ЕК обещаха помощ. Само за ден България събра над 200 хил. лева за бедстващите. Междувременно беше намерена нова жертва в „Аспарухово”. На 6 ноември стана ясно, че над 200 хил. лева са платени заради пораженията във Варна.

Кой е виновен?

Започнаха да стават ясни и подробности – калната вълна, ударила „Аспарухово”, дошла само половин час след като заваляло силно. Това предизвика реакцията на Антон Кутев, който поиска държавата да отговаря за коритата на реките, а не общините. Транспортният министър Данаил Папазов, който е от Варна, призна, че е имало незаконно строителство в дерето до улица „Горна Студена”. Имаше и други подозрения – че вълната е пусната от секретно военно поделение, което се намира на хълма над „Аспарухово”.

Чия беше вината – според Портних „на всички”. Колективната безотговорност е любимото оправдание на политиците ни. Изказване на главния архитект на Варна обаче подсказа, че си има конкретни виновни. Въпросите се трупаха – например кой е отговорен за изсечените гори над „Аспарухово” и защо прокуратурата не прави и не може да направи нищо. И отговорите взеха да се появяват – например как нито един районен кмет във Варна, включително този на „Аспарухово”, не е взел и лев от предвидени 200 хил. за почистване на дерета и канали. Кметът на „Аспарухово” Йордан Николов, който на всичкото отгоре е инженер, обяви пред Actualno.com, че два месеца след наводнението „тече процедура за заявка за почистване на две дерета”. Николов обаче уточни, че не всички дерета ще се чистят от „Аспарухово” и ни препрати да търсим военните от поделението над „Аспарухово”, за да кажат дали и те нямат вина за калната вълна.

И не само Варна

Проблемите на Варна не бяха изключение – показателно е какво каза кметът на Велико Търново Даниел Панов: „Коритата на реките трябвало да бъдат изчистени”. А защо не и преди да завали дъжд? Въпросът с язовирите пък си оставаше – кой се грижи за тях, защо не се знае кой е собственикът на 268 язовира в България? За капак само преди месец стана ясно, че 78 язовира в България са в предаварийно състояние, а зимата и повечето валежи настъпваха. Признахме си, че нямаме дори национален план как да действаме при вече настъпило бедствие. На фона на всички тези данни и факти крайно комично звучеше изявлението на вече бившия вътрешен министър и бивш шеф на ДАНС Цветлин Йовчев, наричан от „Ранобудните студенти” Овчев – „Понякога природата е по-силна”.

Последваха и сметките колко ще ни струва комбинацията от глупост, нехайство и сурово отношение на природата. Първата беше за 15-тина милиона лева само за Североизточна България. Сметката стана почти същата за разрушена инфраструктура, а от Великотърновско дойдоха още 10 млн. лева щети. В Добрич сметката показваше 1 млн. лева, по Южното Черноморие 3 млн. лева, в Габровоско - над 1 млн. лева, а за капак излезе и стряскаща статистика – свлачищата се превърнаха в огромна заплаха за Варна. Но имаше светлина в тунела – обикновените българи помагаха и помагаха.

Варна, Добрич и Велико Търново обаче далеч не бяха краят – София преживя невиждана от десетилетия градушка, бедствено положение в Ловеч, бедствено в Бяла, в Мездра, в Смолянско, в Берковица, в Георги Дамяново и още, и още.

Мизия

Може би най-нещастният град в България обаче тепърва предстоеше да узнае съдбата си. На 3 август град Мизия беше залят от река Скът. Водата моментално взе първа жертва, после и втора, евакуирани бяха стотици хора. И пак се започна – защо се стигна до трагедията? Отречено беше да е имало неконтролирано изпускане на язовири, а Зелените обявиха, че заради диги край селскостопански земи от комунистическо време вълната на Скът е заляла толкова жестоко Мизия. Кметът на Мизия обаче беше убеден – заради язовирите е, заместникът му твърдеше същото, стигна се дори до скандал между властите в Мизия и в Борован. Според зам.-кмета на Мизия Николай Нековски стената на язовир Стубел се скъсала и това удавило града. Кметът на Борован Десислава Тодорова отрече и обяви, че Стубел е ползван за рибарник и бил празен. Както и във Варна, прокуратурата се зае с Мизия. Резултат досега няма, което обаче не е чудно и предвид следния пример – на 6 февруари, 2014 година се навършиха две години откакто почна разследването на водната трагедия в село Бисер. И познайте – то още не е завършило. А на 6 септември тази година Бисер беше евакуирано отново, заради опасност от наводнение.

Щетите в Мизия бяха също за милиони, разрушенията бяха непрежалими, стотици къщи - необитаеми, обезщетението за загубените животи беше същото като във Варна. Държавата отпусна 16 млн. лева, обърнахме се за помощ и към ЕС, при това не само за Североизточна България, а и Мизия. Общо щетите прехвърляха стотици милиони левове.

Трагедията в Мизия накара „Зелените” да поискат мораториум върху сечта на дървесина. Наводненията обаче продължаваха и вземаха нови жертви, този път в Бургаско – първо две, после станаха и три. Хасково и Приморско също преживяха воден ужас. И сметките се трупаха – още 4 млн. лева щети в Мизия, 1,3 млн. лева за Бургас, които скочиха на 13 млн., 3,8 млн. лева за Габровско и 20 млн. лева за други области, което доведе до още повече отделени пари от държавата за справяне с бедствията. ЕК отреди 10 млн. евро за Варненско и Добрич, макар сметките първоначално да бяха за повече пари. Оказа се обаче, че ЕК смята по-правилно и дори си го признахме – имало е застраховки върху щети, за които сме искали помощ.

В края на годината наводненията пак се превърнаха в основна опасност. Най-сериозно стана положението по Марица и Тунджа. А нещастната Мизия отново изпита студения ужас на мократа прегръдка на природата.

В цялото това нещастие изпъкнаха и добрите хора – доброволците във Варна бяха наградени с престижна европейска награда. Награда получи и кметът на Мизия Виолин Крушовенски, макар и по политическа линия. А дали ни е дошъл акълът в главата - на държавата, на общините, на всички нас - пак ще видим и едва ли дълго ще трябва да чакаме, за да проверим.