Българинът залага на своята индивидуална национална идентичност, като европейската принадлежност му е чужда.
Въпреки че България е член на ЕС от почти 20 години, а от 3 месеца - и на еврозоната, българите нито се определят като европейци, нито се чувстват свързани с Европа.
Това са изводите от проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа", посветено на националната идентичност и култура в навечерието на националния празник 3 март.
Още: България е сред най-засегнатите държави от ЕС от войната в Украйна, призна ЕК
Българинът се чувства единствено българин
Данните са категорични, че националната идентичност доминира сред българите, а традициите, историята и езикът остават водещи обединяващи фактори.
Особено показателни са отговорите на въпроса "Вие лично като какъв се самоопределяте". 83% от интервюираните отговарят "българин". За "европеец" се смятат едва 9% от хората у нас. Останалите отговори са още по-редки - "балканец" избират 4%, а "гражданин на света" - само 3%. Социолозите са на мнение, че данните очертават ясно доминиране на националната идентичност като основна принадлежност.
На въпрос "С кое се чувстват най-свързани" 47% избират България, 30% - своя град или село, 12% - своя регион, а само 7% - Европа.
Още: Любов към България: Творят приказки за всеки град, първи е Стара Загора (ВИДЕО)
Според "Тренд" местната идентичност е отчетливо по-изразена сред хората в по-малките населени места.
Проучавето сочи, че ключовите обединяващи фактори за българите са най-вече традициите (71%), историята (69%) и българският език (57%).
Източник: iStock
Българската идентичност е застрашена
Данните показват, че повечето българи са загрижени и притеснени, защото регистрират атаки срещу родната идентичност.
Още: Новият прочит на "Да живее България": Крайно време е да спрем да чакаме освободители
Така на въпроса дали българската идентичност и култура са застрашени, мнозинството от анкетираните възприемат известна степен на застрашеност - 60%. 42% пък са на мнение, че българската култура е по-скоро застрашена, а 18% - че е силно застрашена.
В навечерието на 3 март 2/3 от българите споделят, че се чувстват свързани с българската култура по време на национални празници.
Мнозинство от анкетираните също казват, че се чувстват най-близко до своята култура в семейството (54%), както и в музиката, танците и фолклора - 50%.
Все пак, българите са оптимистично настроени по отношение на прогнозите, че след 20 години българската култура ще се запази под някаква форма. 15% смятат, че тя ще бъде запазена и развита, а 37% са на мнение, че тя ще се адаптира към нови форми, но ще остане разпознаваема.
Още: 80-метров трибагреник за националния празник над село Гара Бов
Скептиците са 19% - те смятат, че българската култура ще се загуби под влиянието на глобализацията, а 15% са на мнение, че тя ще оцелее само в малки общности.
Изследването е реализирано в периода между 12 и 18 януари 2026 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1001 души на възраст над 18 г.
