"Галъп": Над 1.8 млн. българи са срещнали фалшива новина през последната седмица на юли

Институциите не са успели да убедят населението в правотата си по казуса „Странджа“. Протестите на майките и други подобни от последните седмици се възприемат от българите като индикатор за истински проблеми. На този фон обществото очаква по-убедителна намеса на държавата във важните области, коментират социолозите.

34% от запитаните в експресния сондаж твърдят, че в последната седмица са срещали фалшиви новини или новини, чието съдържание смятат за невярно. Това се равнява условно на над 1.8 милиона пълнолетни българи. Числото е респектиращо и събужда още повече тревога на фона на видимия бум на фалшиви новини в последните дни. Дори и респондентите да преувеличават, това също показва висока степен на съмнение в стойността на публичната информация у нас въобще.

Може би това е и част от обяснението за общото недоверие към сведенията за чума по животните в Странджа: 37% вярват, че чума е имало, но 48% не вярват. Останалите се колебаят. Данните разкриват сериозен по размери проблем с доверието към всяка публична информация у нас.

На този фон, както може да се очаква, мнозинство от 68% смятат, че властите не си вършат работата добре в казуса със Странджа, а 26% смятат, че я вършат добре. Останалите се колебаят. Стои въпросът дали вече е възможно институциите да убеждават гражданите в необходимостта от непопулярни мерки, дори и тези мерки да са верни и нужни.

Скорошното спиране на сделката с ЧЕЗ се харесва (мнозинство от 64% го одобрява), дори още повече се харесва призивът на Корнелия Нинова за повече държава в икономиката, отправен чрез „Визия за България“ (мнозинство от 73%). Най-много одобрение в последните дни събира ветото на президента Радев над законовите поправки, които се смятат за лобистки (75%). Ниско е одобрението към вдигането на акциза на бездимните цигари – 45% одобряват, но 47% не го одобряват. Явно е, че българите очакват далеч по-убедителна работа от страна на органите на властта и поощряват решителната намеса на държавата, но без да губят ориентир за това, кои са областите, където държавата трябва да се намеси, и кои – не. Отстояването на националния и обществен интерес се подкрепя, но не и излишните регулации и тежести, например.

Протестът на майките и други социални протести в последните седмици се възприемат ясно като индикатор за реален проблем, а не като функция на политически амбиции (каквито интерпретации имаше). 69% са съгласни, че този тип протести са свидетелство по-скоро за реални проблеми. 8% намират политическите амбиции за водещи, а 18% признават, че не са достатъчно запознати. Останалите се затрудняват да отговорят.

Резултатите от този сондаж, както и от много други изследвания на „Галъп интернешънъл“, показват, че преходът действително е засегнал дълбоко чувството за държавност у нас. Вместо да се елиминират вредните функции на държавата (ненужни регулации, например), според българите явно са елиминирани важни такива - предотвратяването на монополи; дейности, които засягат сигурността и т.н. Очевидно не става дума за елементарен етатистки синдром, а за реален обществен проблем, който очаква своето решение.

Сондажът на социолозите от "Галъп" е проведен сред 800 души по телефона между 30 юли и 1 август. Той е част от независимата изследователска програма на агенцията и осигурява максимална представителност на данните чрез ползване на панелна методика. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5 при 50% дялове. 1% от извадката е равен на 55 хиляди души.