"Те пристигат тук масово и никога няма да възприемат нашия език или обичаите ни. Скоро ще станат повече от нас и могат дори да разклатят правителството."
Може да изглежда като поредната атака на отчасти дясноекстремистката "Алтернатива за Германия" срещу мигрантите, но в случая става въпрос за изказване на един от основателите на САЩ - Бенджамин Франклин. През 18-и век той прави това изявление по адрес на преселниците германци в Америка.. Бенджамин Франклин е и сред съавторите на Конституцията, в която е записано, че „всички хора са създадени равни, че са надарени от своя създател с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие".
Напред към Новия свят
Още: Победата на AfD разклаща икономическите реформи на Мерц
Именно стремежът към щастие и по-добър живот в продължение на векове кара безброй хора да обърнат гръб на родината си. Те бягат от войни или политическа дискриминация заради религията, произхода или сексуалната си ориентация, но и от природни катастрофи, бедност или липса на перспектива.
„Миграцията в никакъв случай не е феномен на модерните времена, а е нещо нормално за човешкото съществуване", казва историкът Йохен Олтмер. Феноменът е част от историята на човечеството още откакто анатомически модерният човек напуска Африка пред около 100-120 хиляди години и се заселва из целия свят.
Броят на германците, които се насочват към Америка по времето на Франклин, не е твърде голям - те са към 150 000 до 1820 година. И нерядко са привлечени от разказите на други емигранти за постигнатия от тях бърз успех. Но това, което повечето не са знаели, е, че привлеклите ги са получавали премия за всеки новодошъл.
Пътуване към неизвестността
Още: Оказала се зависима от Путин, Германия е платила огромна цена за кризата с газа от 2022 г.
Навремето пътуването е било скъпо - приблизително колкото годишния доход на един занаятчия. А и пасажерите не са знаели какво ги очаква на борда - тесни кабини, пълни с бълхи, хлебарки и плъхове. Обичайно са се изхранвали със сухари, осолено месо и мухлясала каша, питейната вода често е била пълна със зарази. Пътуващите масово за заболявали от дизентерия, тиф, едра шарка и скорбут.
В книгата си „Пътуване към Пенсилвания през 1750 година" органистът Готфрид Мителбергер разказва какво е преживял: „Много от хората въздишат, плачат и тъгуват за родината си, а от мъките и тежките условия стотици неизбежно заболяват, умират и трябва да бъдат изхвърлени в морето".
Германците се отправят и към Русия
Същевременно интензивен емигрантски поток тече и на изток - след като императрица Екатерина Велика през 1763 година издава манифест покана и призовава хората да дойдат в Русия. Целта ѝ е безлюдните области да се превърнат в обработваеми земи. Затова на новодошлите е обещан безплатен транспорт до избраното място за живеене, безплатна земя, освобождаване от данъци през първите години, освобождаване от военна служба, училищно образование и специален политически статут. Така те получават възможността да запазят езика си и до голяма степен да се самоуправляват.
През 19 век обаче отново в цел номер едно се превръща американският континент. „Заради липсата на работа, лошите реколти и глада хората вече не виждат бъдеще за себе си и децата си и решават да емигрират", казва историчката Симоне Блашка. Общо за Новия свят заминават към шест милиона германци, сочат данните.
Миграцията - бреме или богатство?
При това германците съвсем не са единствените, които напускат родината си. „Още от началото на 19-и век до Първата световна война към 60 милиона европейци изоставят континента", посочва Олтмер. След което в средата на 20-и век нещата се обръщат и от континент на емигранти Европа става континент на имигранти.
„Въпросът дали миграцията е бреме или богатство е тясно свързан с развитието на икономиката и пазара на труда. Ако погледът към перспективите на собственото общество е по-скоро положителен, то и отношението към миграцията е по-положително. Същото важи и за обратното", обяснява историкът.
По време на икономическото чудо в младата Федерална република Германия през 1950-те и 1960-те години бъдещето изглежда предимно розово. Затова страната се изпълва с гастарбайтери от Италия, Гърция, Испания, Португалия, Югославия или Турция, примамени с обещанията за добре платени работни места. До 1973 година, когато на този поток е сложен край, в Германия пристигат общо към 14 милиона гастарбайтери. Три милиона остават трайно в страната.
Въпреки това Германия не се възприема като страна на имигранти. „Дълго време се смята, че независимо по какви причини са дошли хората в Германия, те не са част от нея, защото отново ще я напуснат така или иначе", посочва Олтмер. Затова се стига до извода: „Щом ще си тръгнат, няма нужда да се грижим за тях".
По данни на Федералната статистическа служба през 2025 година над 30 процента от населението на Германия са с мигрантски произход. И това, че много хора от третото или четвъртото поколение все още не се чувстват част от страната, е свързано с отношението на обществото. „За истинско приемане може да се говори само в много ограничена степен. А доколкото го има, то е било извоювано с много усилия."
Кой е добре дошъл и кой не?
Междувременно Германия активно привлича добре образованите чуждестранни специалисти - заради недостига на кадри, а бежанците получават убежище само ако са обект на политическо преследване в родината си.
Миграцията и предоставянето на убежище в Германия, както и в другите европейски страни, са постоянна тема в политическите дебати. По думите на Олтмер, към десет процента от мигрантите са кандидати за убежище, но преобладаващата част от хората не са бежанци. „Това означава, че ако става дума за скандализиране или за създаването на определени негативни представи, дебатът се изкривява", посочва историкът, според когото политиците трябва да поемат повече отговорност в това отношение.
Потомците на онези германски емигранти, за които говори Бенджамин Франклин, отдавна са се интегрирали в американското общество, докато в самата Германия този процес върви по-скоро мудно. Според Олтмер става дума за „драстично закъснение".
„Много хора нямат възможност да уредят статута си и да получат стабилен документ за пребиваване, макар на всички страни в процеса да им е ясно, че те могат да останат и ще останат." Затова трябва да спешно да се изясни как трябва да изглежда бъдещето на германското общество, препоръчва историкът, като не крие, че тази дискусия ще е и трудна, и болезнена.'
Източник: Дойче веле
