Командироването на магистрати, което по закон трябва да служи за преодоляване на кадровия недостиг и високата натовареност, се е превърнало в инструмент за заобикаляне на конкурсното начало в съдебната система. Това коментира Екатерина Баксанова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
По думите ѝ има съдии и прокурори, които остават командировани в продължение на 5, 6 и дори 10 години, като са установени случаи и на 12-годишно командироване. „Когато това става еднолично, субективно, защото решението се взима от един човек – административния ръководител, се създават условия, които поставят магистратите в уязвима позиция. Създават се условия за зависимост“, обясни Баксанова.
Тя подчерта, че командированите магистрати могат във всеки момент да бъдат върнати на предишната си длъжност по преценка на административния ръководител. Според нея това поражда риск от влияние върху решенията им, особено когато са преместени в по-висока инстанция и получават по-високо възнаграждение.
Още: Повишаването на осигурителните вноски носи риск от обедняване на работещите: Анализ на ИПИ
Баксанова посочи данни от регистъра на Висшия съдебен съвет за август 2026 г., според които около 80% от командированите съдии и 90% от командированите прокурори работят в по-горна инстанция. „Когато стоят там 10-12 години, това не е командироване. Това си е трудоустрояване. Заобикаляш конкурсното начало по един привилегирован път“, коментира тя.
Според представителя на ИПИ липсва достатъчно прозрачност при избора на конкретните магистрати. В регистъра мотивите често са формулирани общо – например висока натовареност или отсъствие на титуляр. Така обществото не може да разбере защо за определена позиция е предпочетен един магистрат пред друг.
Баксанова уточни, че не всяко командироване е проблемно. Има и примери за краткосрочно преместване на съдии между съдилища от една и съща инстанция с цел преодоляване на временен кадрови недостиг. Според Баксанова данните на ИПИ показват спад в броя на новокомандированите прокурори през 2023 г. Тя посочи, че командироването може да се използва не само като привилегия, но и като средство за дисциплиниране на магистрати. „Командироването може да е за заслуги, може да е и за наказание“, заяви Баксанова, като уточни, че не бива подобни практики да се приписват на всички съдии и прокурори.
По думите ѝ основните причини за задълбочаването на проблема са нередовното провеждане на конкурси от Висшия съдебен съвет и законодателните промени от 2017 г., които са разширили възможностите за командироване.
Още: Анализ: Качеството на образованието е съмнително, учениците нямат умения за пазара на труда
Тя обърна внимание и на възможността председателят на Върховния административен съд да командирова магистрати от общите съдилища към административните, без да съществува аналогично правомощие за председателя на Върховния касационен съд в обратната посока.
Според Баксанова това може допълнително да задълбочи кадровите проблеми в натоварените съдилища. Представителят на ИПИ определи продължителното командироване като възможност за изграждане на паралелен кариерен път извън конкурсите. Според нея това демотивира магистратите, които преминават през установените процедури за оценяване и повишаване.
Баксанова заяви, че Европейската комисия от години поставя въпроса за командироването в докладите си за върховенството на закона.
По думите ѝ проблемът може да бъде ограничен чрез промени в Закона за съдебната власт и по-редовно провеждане на конкурси. В разговора беше засегната и темата за използването на специални разузнавателни средства срещу съдии и прокурори.
Още: Заплатите по общини в България: Областните градове изостават, малки райони с бум (ГРАФИКА)
Баксанова коментира изследване, свързано с Българския хелзинкски комитет, според което срещу значителен брой магистрати са били прилагани специални разузнавателни средства. Тя подчерта, че използването на СРС е допустимо при законови основания и данни за престъпление, но постави въпроса каква е целта на мащабното наблюдение, когато събраната информация не води до обвинения и присъди.
Според нея това поражда съмнения, че подобни средства могат да бъдат използвани за натиск и събиране на компрометираща информация. „Ако аз ставам член на Висшия съдебен съвет, но знам, че някой разполага с информация, която за мен е неудобна, ще съм склонна да взимам определени решения по начина, по който бъда инструктирана“, даде пример Баксанова. Тя постави и въпроса къде се съхраняват материалите от използваните специални разузнавателни средства и дали са унищожени, когато не са довели до наказателно производство.
