КНСБ: Със 17% ръст на минималната заплата годишно в България няма да има вече работещи бедни

Не само, че няма намаление на нискоквалифицираната заетост при умерен ръст на МРЗ, но ефектът е точно обратният – забелязва се увеличение. Това показват данните в България от последните години при темповете, с които увеличаваме МРЗ. Този неверен постулат бе оборен и от един от Нобеловите лауреати за икономика през тази година Дейвид Кард. Неговите експерименти и анализи за влиянието на минималната работна заплата върху пазара на труда показват, че по-високата минимална работна заплата не само не води до загуба на работни места, а дори увеличава заетостта. (https://davidcard.berkeley.edu/papers/njmin-aer.pdf)

Бизнесът и синдикатите на едно мнение: Искаме от властта конкретни мерки срещу високите цени

Синдикати и работодатели ще предложат увеличение на доходите. Днес представителите на бизнеса и властта се събират в Министерския съвет...

Прочети повече

Нещо повече, налице е емпирична зависимост между увеличението на минималната работна заплата и ръста на икономиката. Според Есенната макроикономическа прогноза на МФ от октомври 2021 г. за последните шест години основен двигател на растежа на българската икономика е било вътрешното потребление, което доказва, че ръстът на доходите дава директен ефект върху генерирането на по-висок реален икономически растеж.

Неверни са и твърденията, че ръстът на минималната заплата ще попречи на членството на България в Еврозоната. Примерите на други присъединили се преди нас страни – като Латвия, например, показва, че преди влизането в Еврозоната минималната работна заплата в страната годишно се е увеличавала с 25%. За тази година ръстът е от 16 на сто.

Аргументите за увеличение на МРЗ са много. През тази година към септември месец на годишна база НСИ отчете 14 процента ръст на средната работна заплата. В същото време минималната работна заплата е увеличена едва с 6,6 на сто. Такава заплата в момента получават 500 хил. трудещи се българи. КНСБ предлага през следващите 4 г. тя да расте изпреварващо, за да успее страната ни да премахне феномена „работещи бедни“. Ако годишно МРЗ расте със 17-18 процента, както предлага КНСБ, през 2025 г. тя ще достигне размера на Заплатата за издръжка. Това означава, че ако двама работещи възрастни в едно тричленно домакинство, каквото е вече за съжаление българското семейство, получават МРЗ, то трябва тя да е 1200 лв. и тази сума да покрива това, което е необходимо за издръжката му. Едва тогава можем да кажем, че няма да има работещи бедни.

Искаме да е ясно, че ние не търсим никаква функционалност между МРЗ и основните индикатори на пазара на труда, но това е подходът, който възприема бизнесът и в този смисъл, дори и по този начин – тяхната теза не може да бъде потвърдена емпирично.

30% от минималната заплата на българина отива за сметки

Близо 30% от доходите на човек, който получава минимална заплата от 650 лв. или 552 лв. чисто, отиват за покриване на сметките за ток, ...

Прочети повече

Настояваме да се прекрати едностранното тълкуване на МРЗ като разход за работодателя само и единствено от гледна точка на т.нар. „разходна конкурентоспособност”, като се пренебрегва фактът, че МРЗ е доход за наемния работник и повишаването ѝ стимулира включването на работната сила в пазара на труда, без да предизвиква дисбаланси между търсене и предлагане.

КНСБ продължава да стои твърдо зад своите справедливи искания за ръст на доходите и за достойно възнаграждение на работещите българи.