Коментар №3 на седмицата: Убеден съм, че би трябвало да се ваксинирам, ама друг път

В самото начало на миналата седмица написах, че има едно доказателство, което може да убеди повече хора, че ваксините срещу коронавирус са безопасни – политици да се ваксинират публично. Оттогава обаче в България нещо няма наплив от политици да го сторят.

Досега само здравният министър проф. Костадин Ангелов обяви твърдо намерение да се ваксинира, едва вчера и столичният кмет Йорданка Фандъкова го стори. Всички други попитани представители на правителството избягват категоричен отговор. Би трябвало, по-скоро, най-вероятно – това са публичните отговори на тези, които са за пример особено в криза. Защото няма какво да се лъжем – обикновените хора гледат какво правят политиците и държавниците, когато е криза, тъй като са убедени, че политиците и държавниците по принцип лъжат и крият информация, но няма как да скрият толкова добре действията си. Ако се ваксинират, значи това ще им опази животеца – дай и аз. Ако ли не – абе има нещо гнило тука, тоя иска аз да се ваксинирам, пък той не ще.

Колкото и научни авторитети да кажат, че няма страшно, все тая – щом странят тези, чийто живот масово е минал основно в това как да се облагодетелстват и да го подобрят с всички възможни трикове, значи убеждаването става много трудна работа. Примерът винаги е 1000 пъти по-добър от всякакви думи.

Така че ако ще се борим с това бедствие, ще стане само ако всички сме в кюпа. Ако е "би трябвало да съм убеден", "по-скоро" и "най-вероятно", ще си говорим за умрелите още много дълго време. В задълженията на държавниците е при трудни решения да убедят достатъчно хора, че така трябва, за да може и обществото да реагира като цяло в една посока. Иначе всеки е сам за себе си, а притчата по история за кан Кубрат и синовете му мисля все пак я знаят достатъчно хора в България – горе-долу толкова, колкото трябва да бъдат убедени, че ваксините са безопасни. Вече колко време работят – предстои да видим!

Автор: Ивайло Ачев