България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Един от тях е Илия Белковски - един от създателите на Троянския революционен комитет и строител на свободна България.
Биографични данни
Според някои източници Илия поп Киряков Белковски е роден през 1847 г. в смолянското село Устово, а според други - в село Карлуково (днешното село Славейно). Учи в българското класно училище в Пловдив, което завършва с отличие. Владее 4 чужди езика - руски, френски, турски и гръцки. След като завършва образованието си, той се посвещава на учителската професия. Преподава в Троян, където по негова инициатива започва изграждането на нова училищна сграда. Белковски е сред инициаторите за създаване на девическо училище в града.
Той е активен участник и в националноосвободителното движение и е един от съратниците на Васил Левски. Белковски участва в създаването на Троянския революционен комитет, но след неговото разпадане се завръща в Устово. По-късно революционерът се премества да живее в Станимака, днешния Асеновград, като продължава да преподава и там.
След Освобождението Илия Белковски се премества в София, където участва активно в политическия живот като член на Демократическата партия. Започва работа като администратор в новосъздадената Държавна печатница през 1880 година. В периода от 1883 до 1898 година той е помощник кмет на Столична община.
Паралелно с активното си участие в политиката, Илия Белковски се занимава и с преводаческа дейност. Той превежда философски трудове от френски, а от гръцки - Платон и Плутарх.
Още: "Защо не бях там, когато съдеха Левски": Адвокатът, който спаси Ботевите четници от бесилото
Активно е и участието му за развитието на пчеларската гилдия. Освен като редактор на списание "Пчела", той се изявява и като председател на Пчеларското дружество у нас и е сред организаторите на първата пчеларска изложба в страната през 1903 година.
Илия Белковски умира на 26 септември 1922 г.
Снимка: Wikipedia
Той и неговата съпруга Данка Хитрова имат трима сина - Богдан, Асен и Станчо. Първородният им син Богдан служи в Софийския крепостен батальон, Софийския артилерийски арсенал и Главната артилерийска работилница. Но приносът му за българската армия не свършва дотук. През 1915 г. той изработва прибор, използван за управление на огъня от артилерийските оръдия. Три години по-късно изобретението му е въведено за употреба в българската армия.
Вторият син Асен е известен живописец и реставратор. Участва в изписването на храм-паметника "Свети Александър Невски".
Най-малкият син в семейството Станчо е отличен с ордени за храброст. Той завършва архитектура и остава в историята като едно от най-големите имена в тази област. Негово дело са някои от най-емблематичните сгради у нас - Телефонната палата, хижите "Алеко" и "Тинтява", Телеграфо-пощенската палата във Велико Търново и много други. Станчо загива в тежка влакова катастрофа в Полша.
