Досегашният модел за санирането на сгради ще претърпи промени - безплатното саниране ще бъде допълнено, а в някои случаи и заменено от банково кредитирани или частни инвестиции.
Финансирането на сградното обновяване в България с цел подобряване на енергийната ефективност на сградите вече няма да се осъществява чрез безвъзмездна финансова помощ, а ще премине към нов, по-устойчив финансов модел. Той ще е основан на грантове и целеви програми, възвръщаеми финансови инструменти, банково кредитирани или частни инвестиции.
Това предвижда Стратегията за преодоляване на разликата във финансирането на Националния план за сградно обновяване до 2050 г.
Още: Нанков: Залагаме 1.3 млрд. евро за саниране, ако спечелим изборите
Все пак, безвъзмездна финансова помощ ще продължи да съществува, обясни Цвета Наньова, консултант по жилищна политика и енергийна ефективност.
Нови правила заради нова директива
Реално прилагане на Директивата за енергийните характеристики на сградите ще започне на 29 май. Тя има за цел да постигане нулеви емисии и пълно намаляване на въглеродния отпечатък на сградния фонд до 2050 г.
Важна подробност е, че преработеното европейско законодателство не предвижда санкции за собствениците, които не са подобрили енергийните качества на имуществото си.
Още: "Щом ти ще ни спасяваш, да са живи и здрави спасените": Борисов за модела Радев-Копринков (ВИДЕО)
България разполага с по-малко от 2 месеца да транспонира Директивата за енергийните характеристики на сградите в националното си законодателство. До 29 май 2026 г. страните-членки на Европейския съюз трябва да въведат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да започнат да се прилагат на практика. Габрово. След това ключова роля в обновяването на сградите ще имат общините.
Достъпът до помощно финансиране за гражданите ще става отново през общините. Но въпросът дали администрациите ще имат пълният набор от инструменти да участват активно в процеса по саниране, още не е изяснен.
Ще бъдат разкрити центрове за комплексно обслужване
Наньова разясни какви са изискванията на Европейския съюз към държавите-членки.
Още: Десетки милиарди евро: Министър съобщи колко пари са нужни за саниране
Страните от ЕС трябва да създадат финансови механизми за гражданите си. Това означава да ги подпомогнат финансово. В зависимост от дълбочината на обновяване или от финансовите възможности на хората обаче ще има различни видове подкрепа, предаде БНР.
Общо 12 нови Центъра за комплексно обслужване ще заработят до края на година, като те ще предоставят техническа помощ на желаещите да подобряват енергийната ефективност на сградата си.
Тези центрове имат за цел да консултират гражданите за по-сложни неща и да ги подпомагат.
Те биха били полезни при казуси като използване на възобновяеми източници или пък цялостно обновяване на сградите, където се изискват различен тип компетентности в различните етапи на обновяването.
Източник: МРРБ
Статистиката
По данни на Евростат и на Европейската агенция за околна среда 85% от сградите в Европейския съюз за построени преди 2000 година, а 75% имат слабо енергийно представяне. Подобряването на енергийните характеристики на съществуващите сгради е ключово за спестяването на енергия, намаляване сметките на физическите лица и фирмите, както и постигане на нулеви емисии и пълно намаляване на въглеродния отпечатък на сградния фонд до 2050 г. Все още годишният темп на енергийно обновяване остава много нисък едва 1%. Затова преразгледаната Директива за енергийните характеристики на сградите, приета от Европейския съюз през 2024 г., поставя умните сгради в центъра на стратегията за декарбонизация на сградния фонд до 2050 г.
Основната цел на Директива за енергийните характеристики на сградите е преминаване към сгради с нулеви емисии. Според експерта по енергийна ефективност на сградите към Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия Богдан Атанасиу „Интелигентните технологии играят критична роля за оптимизация на енергийния разход. Те подобряват управлението на сградите чрез автоматизация, сензори и цифрови системи“. По време на дискусия, посветена на енергийната трансформация на сградите в Европа, Атансиу посочва, че в подобрената директива има специфични изисквания по отношение на техническите сградни системи.
„Ще посоча четирите основни изисквания, като например инсталиране на саморегулиращи се устройства за температура, които да позволяват регулиране на температурата във всяка стая или в определени отопляеми и охлаждани зони. Друг важен момент от техническата сградна система, свързан с интелигентността, е изискването нежилищните сгради с нулеви емисии да бъдат оборудвани с устройства за наблюдение и регулиране на качеството на въздуха в помещенията. Друга важна разпоредба на директивата е свързана с индикатора за интелигентна готовност. Той трябва да оценява капацитета на сградата да оптимизира енергийната ефективност, да адаптира работата към обитателите и същевременно да реагира на сигнали от мрежата. Не на последно място изискването, доколкото е възможно, автоматично управление на осветлението да бъде инсталирано във всички жилищни сгради.“
Отвъд правната основа съществуват някои технически предизвикателства, на които трябва да се обърне внимание, предупреждава Богдан Атанасиу – енергиен експерт от Европейската комисия.
„Първо, пазарното навлизане, и дали искаме да продаваме сградите на пазара като интелигентни. Така че концепцията трябва да бъде дефинирана по-конкретно и същевременно да бъде предлагана на пазара като такава, за да се развие по практичен начин. Второ, интелигентните сгради трябва да бъдат достъпни. Говорим за сгради, предназначени за хора, и хората трябва да могат да си ги позволят. И това е предизвикателство. Теоретично системите за автоматизация могат да допринесат за намаляване на оперативните разходи на сградата, но въпреки това първоначалната инвестиция може да бъде предизвикателство.
Друго предизвикателство е съвместимостта между оперативното оборудване и оборудването на пазара. За да имаме по-бърз процес на навлизане, трябва да намерим необходимото оборудване, което ще позволи разработването и внедряването на интелигентни сгради по бърз начин. Друго предизвикателство е наличието на квалифицирана работна ръка за осигуряване на поддръжката на сградата. Друго предизвикателство е киберсигурността, свързана с поверителността на данните. Очевидно е, че трябва да подсигурим сигурността на нашите данни и информация, които могат да бъдат използвани по лош начин.
И не на последно място, интелигентната сграда, трябва да бъде лесна за ползване от обитателите, никога да не надхвърля техния потенциал. Те трябва да се чувстват комфортно у дома си, а не потискани от пространството, в което живеят.“
