Лозан Панов: Реформата на съдебната система е още твърде плаха и неуверена

В анализа пише, че реформата на съдебната система е още твърде плаха и неуверена, нужни са спешни мерки за оптимизирането на работата на третата власт и колкото по-бързо те бъдат реализирани, толкова по-изпълнима ще е целта на тази реформа – бързо, качествено, компетентно, предвидимо и носещо справедливост правосъдие в Република България.

Лозан Панов посочва първите важни стъпки, които не са направени през 2015 г., но са неотложни за 2016 г.: „Най-значимата, въпреки видимата и донякъде разбираема съпротива, е промяната на съдебната карта на страната при отчитане на демографските изменения, настъпили през последните 25 години, и постигане на равномерно натоварване на съдиите”, съобщиха от ВКС.

Статистическите данни, върху които се базират изводите за натовареността, за пореден път показват значителна неравномерна натовареност на съдилищата в страната както от едно и също ниво, така и между отделните инстанции. При средна натовареност от 8,71 дела месечно за апелативните съдилища, тази на Софийския апелативен съд е 12,29, на Апелативния специализиран съд – 2,06, а на Военно-апелативния съд – 1,47. Още по-голям е диапазонът на съотношението между отделните окръжни съдилища и Софийския градски съд (СГС). При средна натовареност на съдебните звена на това ниво на съдебната система от 14,69 дела месечно, тази на СГС е 32,66, а между 5 и 6,7 е натовареността на окръжните съдилища в Кърджали, Монтана, Търговище и Ямбол. В районните съдилища на страната състоянието на неравномерност на натовареността на съдиите е придобило огромни размери. При натовареност на Софийския районен съд от 117,25 дела месечно, има районни съдилища в областните центрове с натовареност под 35 – Смолян, Силистра, Кърджали, а в останалите районни съдилища има дори и под 20 дела – Трън, Ардино, Крумовград, Ивайловград, Тополовград. Видно е, че малка част от съдилищата са свръхнатоварени, а друга – недостатъчно.

Председателят на ВКС пише в доклада си: „Промяната на съдебната карта е процес, който трябва да започне след един искрен и прагматичен диалог между съдебната власт, от една страна, и централната и местните власти в отделните съдебни райони, от друга. Изключително важно е тази реформа, от която не можем да бягаме повече, да не се състои в механично сливане на структури, а да бъде извършена след разумна преценка на баланса между достъпа до правосъдие и икономическите параметри за издръжката на съдебни звена с ниска натовареност”.

В документа пише още, че отново от всички власти зависи и изготвянето на обстоен анализ за дейността на специализираните наказателни съдилища и за тяхната ефективност, като този анализ трябва да отговори на въпроса дали те са изпълнили целите, за които бяха създадени преди няколко години и дали ресурсът, който съдебната система и обществото ни отделят за съществуването им, е оправдан. Според председателя на ВКС трябва да продължи и намаляването на броя на военните съдилища. Другите важни стъпки, които съдебната система трябва да направи през 2016 г., посочени в доклада, са: премахване на финансирането за незаетите щатни бройки; оптимизация на цялата администрация на абсолютно всички нива – във върховните, апелативните, окръжните, районните съдилища; въвеждане на нов деловоден софтуер за администриране на делата; изработване на критерии за изчисляване на натовареността на съдебните служители.

Лозан Панов: Законът на Кунева може да се превърне в лов на вещици

Когато в закона има неясни понятия и непълноти, няма как това да не бъде предпоставка да се превърне в лов на вещици - дискредитиране н...

Прочети повече

Анализът на статистическите данни за дейността на апелативните, окръжните, специализираните наказателни, военните и районните съдилища през 2015 г. показва увеличаване на броя на разглежданите дела с 3,89 % спрямо 2014 г. и намаляване с 3,03 % спрямо 2013 г. Увеличен е броят на приключените дела с 4,54 % спрямо 2014 г., но е намалял с 1,74 % спрямо 2013 г. Делата, приключени в 3-месечен срок, са с 5,58 % повече спрямо 2014 г. и с 0,21 % по-малко спрямо 2013 г.

Данните за делата на всички съдилища (без ВКС) през 2015 г. са: дела за разглеждане – 623680 бр.; свършени дела – 526016 бр.; свършени в 3-месечен срок – 450181 бр.; дела със съдебен акт по същество – 448123 бр.; прекратени производства – 77893 бр.; висящи дела в края на годината – 97664 бр.

Общият брой дела за разглеждане от всички съдилища (без ВКС) през 2015 г. е увеличен с 23352 (3,89 %) спрямо предходната година.

По отношение на дейността на Върховния касационен съд през 2015 г. председателят на съда отбелязва няколко важни тенденции. Първата е за плавно намаляване на делата за разглеждане от върховните съдии, предизвикана и от някои законодателни промени, инициирани от ВКС и отбелязани в доклада. „Тази тенденция е много позитивна, защото голямата натовареност на съдиите от ВКС е напълно нетипична за върховен съд и преодоляването й не бива да става чрез увеличаването на броя на съдиите, каквато беше нагласата през последните години и за двете върховни съдилища, а именно чрез намаляването на броя на делата, които стигат до разглеждане от Върховния касационен съд”, пише Лозан Панов.

Към 1 януари 2015 г. несвършените дела, останали за разглеждане и решаване през годината, са 4445 бр. (при 4479 бр. през 2014 г.). Постъпилите дела през 2015 г. са 11748 бр. (през 2014 г. те са 13359 бр.), т. е. общият брой на делата за разглеждане през изминалата година е 16193 (при 17838 бр. през 2014 г.).

Панов: Не съм свързан с ДСБ

По пътя на логиката и умозаключенията, анализирайки единственият критерий, по който може да се направи свързване между мен и ДСБ, вероя...

Прочети повече

През 2015 г. съдиите от ВКС са решили общо 12113 бр. дела, като този брой през 2014 г. е 13377.

Останалите несвършени към 31 декември 2015 г. дела са 3953 бр., а през 2014 г. те са 4458 бр. „Тук се забелязва видимо и втората важна тенденция – намалява броят на неприключените в края на периода дела и то не само в сравнение с тези през 2014 г., а по отношение на несвършените дела в началото на 2015 г. (когато те са 4445 бр.), т. е. въпреки изключително голямата за върховен съд натовареност, видим е стремежът у съдиите към удовлетворяване на справедливите очаквания на гражданите за по-бързо правосъдие” – отбелязва председателят на ВКС.

Сред причините, довели до по-бързото решаване на делата през 2015 г., е и въведеното от ръководството на съда ежемесечно наблюдение върху забавените актове, стартирало със заповед от 25.09.2015 г. на председателя на ВКС.

В доклада пише, че най-важната тенденция по отношение на дейността на Върховния касационен съд през 2015 г. е все по-голямата активност на съда за уеднаквяване на съдебната практика. „Точно заради тълкувателната дейност е задължително и през 2016 г. всички институции в държавата, от които зависи това, да работим за намаляване на натовареността на съдиите във ВКС, за да имаме достатъчно време, концентрация и енергия за постановяването на тълкувателни решения”, подчертава Лозан Панов.

През 2015 г. във ВКС са образувани 16 тълкувателни дела: в Наказателната колегия – 4, в Гражданската колегия – 5, като са образувани и 5 тълкувателни дела за разглеждане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии. Образувани през 2015 г. са и 2 тълкувателни дела пред Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на ВАС и Общото събрание на съдиите от Гражданската и Търговската колегии на ВКС.