Македония: Ръкописите са си с наши езикови обозначения

Това се казва в реакция на Съвета за македонски език, приета след днешното заседание на съвета.

В Македония: България се излага със страха си от македонските ръкописи

София иска Брюксел да забрани средновековни ръкописи да се наричат македонски, предаде телевизия Канал 5. Българското Министерство на в...

Прочети повече

Реакцията била по повод твърдението на български политици и историци, че средновековните ръкописи не трябва да бъдат представени в Белгия като македонски.

"Напротив. Съветът за македонски език изтъква, че ръкописите, които ще бъдат представени в Белгия, са създадени в средновековието на територията на Македония и в тях са изразени езиковите черти на македонската черковнославянска редакция и македонските диалекти, за чиято специфичност в началото на 20 век говореха двамата големи френски лингвисти – Андре Мазон и Андре Ваян. В нашата страна повече от половин век има авторитетни институции, които се занимават с проучването на средновековните ръкописи”, се казва в реакцията.

Припомняме, че от 9 до 21 октомври т.г. в Кралския музей на Брюксел ще гостува изложбата ”Македонското ръкописно богатство през вековете”.

В изложбата ще бъдат показани „Струшкият сборник” с творби на Св. Климент Охридски, църковно нотно песнопение, Бенчевското четвероевангелие, фрагменти и пергаменти. Изложбата е под наслова на хилядолетната славянска културно-писмена историческа традиция.

Брюксел смени името на скандалната македонска изложба с български ръкописи

След като българският евродепутат Андрей Ковачев информира Кралския музей в Белгия, че изложбата, която се кани да покаже, е некоректн...

Прочети повече

Според експертите, интерес буди обяснението за старобългарския произход на изброените писмени паметници, както и поведението на българската държава спрямо споменатата изложба.

Експертите уточняват, че няма как старобългарските писмени паметници да бъдат свързвани с македонската историческа традиция, тъй като македонската държавност датира от 8 септември 1991 г., а претенциите за македонска нация са свързани с 1945 г.