За мокрите маратонки, за тичащото добро, което приобщава, чисти и се забавлява и за различните лица на активния живот, който не зависи от перфектната форма, а от първата крачка, разговаряме с Нели Ангелова, Маркетинг директор на Нестле за България, Румъния, Адриатика, Украйна и Молдова
Последното издание на „Нестле за Живей Активно!“ в София мина буквално по вода, но въпреки дъжда много хора излязоха да тичат. Лошото време е тест за устойчивостта на всяка инициатива на открито, успяхте ли да го минете?
Ако трябва да съм напълно честна в първите минути, когато небето се отвори над НДК, след всички вълнения и усилия по подготовката, първото нещо, което човек си казва не е: „Каква прекрасна метафора за устойчивостта на човешкия дух.“ Казва си нещо много по-кратко и по-пиперливо. Но в над 20-годишна история на „Нестле за Живей Активно!“ това далеч не ни е първия дъжд, така че запазихме висок спортен дух. А и хората много ни помогнаха - въпреки дъжда започнаха да се събират. И не си тръгват, а стоят под чадърите, слагат качулки, чакат стартовите номера, децата скачат в локвите, кучетата са готови преди всички, от сцената Део ръси енергия, музиката държи ритъма на настроението, а олимпийските шампиони - посланици ни показват на терен какво означава олимпийски дух. Така че, да, издържахме теста и дадохме най-ясния отговор на въпроса дали движението има нужда от перфектни условия. Не, няма нужда. „Тичай за кеф“ се превърна в буквално доказателство, че кефът не е в прогнозата за времето. Той е в решението да излезеш, да се намокриш, да се посмееш, да минеш през локвата и да ти тръгне по вода. Понякога едни мокри маратонки казват повече за една инициатива от най-добре написания слоган.
Защо според вас хората останаха? Какво ги кара да тичат в дъжда, вместо да изберат дивана?
Мисля, че хората останаха, защото не бяха дошли само за тичане. Бяха дошли за преживяване. И това е голямата разлика. Ако поканиш човек просто да измине 4 или 8 километра, той започва да преговаря със себе си - уморен ли съм, вали ли, заслужава ли си, няма ли да е по-добре утре. Но ако го поканиш да сподели обща енергия с музика, светлини, кучета, деца, олимпийски шампиони, Zumba, DJ, приятели, тогава движението престава да бъде задача. Става повод за удоволствие. И това е нашата голяма кауза - да превърнем физическата активност и балансираното хранене в удоволствие и навик. Да не мислим за движението така, сякаш е наказание за всички грешки, които сме направили през седмицата. А точно обратното - като за скъп подарък, който правим на себе си и на близките си. Да излезеш. Да дишаш. Да се срещнеш с хора. Сам да извадиш тялото си от хватката на стола, телефона и календара. Вечерта пред НДК ни показа нещо много просто - когато движението стане радост, хората сами намират начин да останат. Дори когато вали като за финален кадър на романтична драма.
Тази година „Нестле за Живей Активно!“ имаше три различни издания с три различни мисии - приобщаване, устойчивост и забавление. Защо беше важно инициативата да надгради класическия си формат?
Защото ако ще промотираш активност, не може самата инициатива да стои на едно място, тя трябва да покаже, че се развива заедно с новите поколения, че е „будна“, че и „пука“ да бъде близо до хората и техните очаквания. А младите все повече се интересуват от каузи, които имат отношение към общото ни бъдеще. Активният живот отдавна не може да бъде разказван само като ела да спортуваш и се грижи за себе си. Това е вярно, но не е достатъчно. Затова тази година с „Нестле за Живей Активно!“ тичаме за добро и то не само в една посока. Започнахме през пролетта с „Мисия: Заедно“ , където доброто тичаше към приобщаването, към идеята, че движението трябва да бъде достъпно и смислено за хора с различни възможности. В Бургас доброто тичаше към плажа, към морето, към средата, която всички ползваме, но понякога забравяме да пазим. А на финала на традиционното есенно издание в София, тичахме за кеф и дадохме възможност на доброто да разпусне, да си позволи да бъде леко, музикално, градско, мокро и много живо. И трите са част от една и съща философия. Активният живот не е само колко крачки си направил. Той е каква следа оставяш, кого включваш и дали умееш да се радваш на движението, без да го превръщаш в изпит.
Да започнем с „Мисия: Заедно“ - защо решихте да сложите фокус върху темата за хората в неравностойно положение?
Защото, ако казваме, че движението е за всички, трябва да сме готови да проверим дали наистина сме построили пространство за всички. Много е лесно да кажеш „всеки може“. Но в реалния живот има стълби, бариери, неудобни трасета, липса на адаптирано оборудване, притеснение, че няма да се справиш, или още по-лошо, че другите ще те гледат като изключение. Най-ценният урок, който научихме от хората с увреждания е, че те по никакъв не желаят да бъдат третирани различно, те просто искат останалите да не се притесняват заради тях и да ги приемат равностойно - това е увереността, от която имат нужда. Вярвам, че заедно с нашите партньори, успяхме да превърнем движението в мост. Мост, който свързва и може сигурно да преведе до другия бряг не само най-бързите, най-силните и най-уверените, а всички. Без разлики, без изключения, без предубеждения.
В Бургас за първи път в България „Нестле за Живей Активно!“ организира плогинг - тичане и почистване на плажа едновременно. Не е ли трудно да направиш събирането на отпадъци привлекателно?
Харесвам плогинга, защото сваля устойчивостта от високите етажи на презентациите и я поставя директно в ръката ти. Изведнъж устойчивостта не е дума, а бутилка, която си взел от пясъка. Не е стратегия, а плаж, който след теб изглежда малко по-добре. Бургас беше много естествено място за това. Морето има особен талант да ни казва истината. Всичко, което оставим небрежно, рано или късно се връща. Понякога буквално на брега. Хората много се забавляваха, беше им интересно, участваха в нещо ново и най-удовлетворяващото е, че масово тичаха семейства с деца, които активно чистиха, забавляваха се и се движиха.
Как свързвате устойчивостта с физическата активност и балансираното хранене, без да звучи като прекалено много теми в една инициатива?
Свързват се съвсем естествено. И трите са въпрос на навик и градят характера на човека. Балансираното хранене не е едно героично решение в понеделник сутрин. Физическата активност не е едно тичане преди лятото. Устойчивостта не е един пост за Деня на Земята. Това са малки избори, които се повтарят достатъчно често, за да започнат да приличат на характер.
Затова за нас „Нестле за Живей Активно!“ не е кампания, която казва на хората как да живеят. Никой не обича да му държат реч за собствения му живот. По-скоро е покана - ела, пробвай, виж, че можеш. Движи се малко повече. Храни се малко по-разумно. Не подминавай нещо, което можеш да поправиш. Вземи детето със себе си. Дай пример, без да изнасяш лекция. Големите промени не започват с голям жест. Най-често започват с малко неудобство - да станеш от стола, да тръгнеш пеша, да вземеш отпадъка от земята, да избереш по-балансирана чиния. Това са малките мускули на добрия живот. Ако ги тренираме, започват да работят. Именно малките мускули на добрия живот са голямата мисия на „Нестле за Живей Активно!“
Често се казва, че хората знаят какво е полезно, но не го правят. Каква е ролята на вашата инициатива в тази ситуация?
Да не се държи като учителка с червен химикал.
Повечето хора наистина знаят основните неща. Знаят, че е добре да се движат повече. Знаят, че е добре на масата всеки път да има плодове, зеленчуци, разнообразие, да се пие достатъчно вода. Знаят, че часове наред пред екран не са най-добрият подарък за децата ни. Проблемът не е само в знанието. Проблемът е в ежедневието.
Затова ролята на „Нестле за Живей Активно!“ е да направи добрия избор по-атрактивен, по-близък, по-лесен и по-малко самотен. Да го превърне от „трябва“ в „хайде“. Това е голяма разлика.Световните препоръки звучат ясно - възрастните имат нужда от поне 150 минути умерена активност седмично, а децата от средно 60 минути движение дневно. Но ако кажеш това само като цифра, тя остава на стената като табела. Нашата работа е да превърнем цифрата в преживяване - в тичане, игра, танц, разходка, семейна неделя, куче на старт, дете, което открива, че може повече, отколкото си е мислело. Хората не променят навици, защото някой ги е засрамил достатъчно добре. Променят ги, когато почувстват, че новият избор е възможен и има смисъл.
Каква е ролята на брандовете на Нестле в тези издания? Как се избягва усещането, че каузата е само фон за продуктово присъствие?
Това е много важно. Когато правим „Нестле за Живей Активно!“, целта не е всеки бранд да излезе на сцената и да каже своето послание на висок глас. Така се получава шум. А хората не идват за шум - те идват за смисъл и преживяване.
Затова мислим ролята на марките през въпроса какво добавят? Не какво взимат от вниманието на хората, а какво дават. Могат ли да направят преживяването по-вкусно, по-енергично, по-топло, по-забавно, по-полезно? Могат ли да преведат голямата тема на езика на семейството, на детето, на човека, който просто е излязъл в събота и не иска да бъде „таргетиран“, а посрещнат? Когато това е направено добре, брандът не изглежда като гост с лого. Изглежда като домакин на част от преживяването. А добрият домакин не говори само за себе си.
И тази година традиционно видяхме да тичат за добро някои от най-любимите български олимпийски шампиони. Какво прави един шампион добър посланик на масовото движение?
Способността да слезе от пиедестала, без да губи височината си. Шампионите са важни, защото носят мечта. Но ако ги показваме само през медалите, хората започват да ги гледат отдалече. А „Нестле за Живей Активно!“ има нужда от близост. От шампион, който може да каже на едно дете: „Пробвай.“ На един родител: „Не е нужно да сте във форма, за да започнете.“ На човек, който се притеснява: „Има място и за теб.“
Йордан Йовчев, Тереза Маринова, Екатерина Дафовска, Симона Дянкова, Евгени Иванов, Део - всички тези хора носят различна енергия. Но най-ценното е, че са готови да я пръскат и да я раздават. Те винаги са първи, първи се включват, без никой да ги кара. Те са моторите, които умножават хилядократно конските сили на „Нестле за Живей Активно!“ докато играят, тичат, водят загрявка, смеят се, мокрят се в дъжда, застават до хората.
Коя от трите мисии тази година ви допадна най-много?
Всяка по различен начин. „Заедно“ ме трогна, защото показа колко силно е усещането, когато хора, които често остават в периферията на големите събития, застанат в центъра. И се почувстват истински приети. Това е страхотна, тиха, но много силна позитивна енергия. Бургас ме зарадва с практичността си. Плогингът е много земен формат, едновременно забавен и полезен. А „Тичай за кеф“ ме изкефи дори и с дъжда. Той направи вечерта по-трудна, но и по-истинска. Понякога лошото време сваля грима от едно събитие. И ако под него има истинска енергия, тя се вижда още по-добре.
В комуникационен смисъл тази година думата „добро“ беше водеща. Не е ли рисковано толкова голяма дума да стои върху инициатива на бранд?
Рисковано е, ако я използваш като украса. Но ако я приемеш като ангажимент, тя започва да те дисциплинира и да те води. „Добро“ е дума, която не търпи много поза. Тя веднага задава въпроса: добре, какво точно направи? Кого включи? Какво промени? Какво остана след теб? В „Нестле за Живей Активно“ доброто не е абстрактно. То има маршрути, стартове, партньори, деца, спортисти, приятели, семейства… Истинското добро се движи. Понякога бавно, понякога смешно, понякога мокро, но се движи.
Какво искате хората да запомнят от „Нестле за Живей Активно!“ 2026?
Искам да запомнят, че активният живот не е клуб за подготвени хора. Не е нужно да си спортист. Не е нужно да имаш нов екип. Не е нужно да започнеш от понеделник, от първи януари или от момента, в който животът ти най-после се подреди. Можеш да започнеш от една разходка, едно тичане, едно дете за ръка, един плаж, една локва, една песен. Искам да остане усещането, че движението може да бъде добро - към себе си, към другите, към мястото, в което живеем. Че балансираното хранене не е строг режим, а грижа с мярка. Че устойчивостта не е далечна политика, а поведение на метър от нас. Че приобщаването не е специална тема, а нормалният начин да мислим общността. Ако след тези три издания някой си каже „може би и аз мога да се движа повече“, това е успех. Ако друг си каже „може би не трябва да подминавам“, също. Ако трети просто си спомни как е тичал в дъжда и се е смял - и това е важно. Радостта също е навик, който трябва да тренираме.
