България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
23 септември 1902 година: Избухва Горноджумайското въстание
На този ден през 1902 г. избухва Горноджумайското въстание, което е организирано от Върховния македоно-одрински комитет. Негови ръководители са Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев. Целта на бунта е да привлече вниманието на европейската общественост към македонския въпрос и по този начин да се стигне до намесата на Великите сили и прилагане на реформите, предвидени в чл. 23. от Берлинския договор за християнското население на европейската територия на Османската империя.
Бунтът обхваща някои селища на Горноджумайския край – Железница, Сърбиново, Градево, Бистрица и др. Отделни сражения се водят и в съседните райони – Разложко, Мелнишко, Петричко, Малешевско и Струмишко.
Около 2500 души са четниците, които участват в бунта. В потушаването му участват многобройни османски части. Общо 15 села са изпепелени.
Горноджумайското въстание завършва с неуспех и това нанася тежък удар на комитетската мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в селищата, обхванати от бунта. Но европейската общественост не остава безучастна към жестокостите на турските власти и заставя Великите сили бързо да се намесят. В резултат на това Високата порта е принудена да приеме реформи. Местните комитети искат ВМОРО да ускори подготвяното от нея въстание заради опастността някои от тях да бъдат разкрити.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
23 септември 1947 година: Убит е Никола Петков
На този ден през 1947 година в 0:15 мин часа е изпълнена смъртната присъда на земеделския лидер Никола Петков в Софийския централен затвор.
От 1933 г. той е член на БЗНС "Георги Марков". След преврата от 19 май 1934 г. Петков се присъединява към БЗНС "Врабча 1". Четири години по-късно става част от БЗНС "Александър Стамболийски". През август 1943 г. влиза в състава на Националния комитет на Отечествен фронт като представител на БЗНС "Александър Стамболийски".
След 9 септември 1944 г. Никола Петков е министър без портфейл в първото правителство на Отечествен фронт. Следващото лято Петков сформира опозиционния БЗНС. След това става народен представител в Шестото Велико народно събрание. През 1947 г. депутатският имунитет му е отнет. След това е осъден на смърт по обвинение за осъществяване на противодържавна дейност.
