Подадени за 40 жалби и 9 сигнала за злоупотреби с лични данни в изборни списъци

„Голяма част от жалбите, които постъпват при нас, нямат всички необходими изисквания, съгласно Закона за защита на личните данни”, заяви той. По думите му трябва да има написани името, ЕГН, адрес за кореспонденция, телефон и личен подпис.

„Жалбите подадени по този начин, се разглеждат незабавно, защото се считат за редовни. Тези, които са сканирани и са изпратени по електронна поща, следва да се свържем с лицето допълнително, което забавя разглеждането на лицето, тъй като тя трябва да е подписана с електронен подпис или лично по пощата или факс”, обясни Караджов.

По думите това, което КЗЛД прави, е да изиска документацията от Централната избирателна комисия и ще получи заверено копие от дадения списък, заедно с реда, на който фигурира лицето и личните му данни и копието с положения подпис.

„Съгласно наше споразумение с МВР подписът подлежи на проверка от Националния институт по криминалистика и криминология”, уточни той, като отбеляза, че физическите лица трябва да им съдействат и да представят 10 пъти положени своите три имена и подпис, което изискване за извършване на графичната експертиза, предаде Фокус.

Михаил Константинов прогнозира, че Цачева може и да загуби на втори тур

На втори тур левите по-често успяват да съберат повече гласове. Това заяви проф. Михаил Константинов в коментар за президентските избор...

Прочети повече

Венцислав Караджов посочи, че другият вариант е да се подаде сигнал до прокуратурата и полицията.

„Вече да се търси отговорност по смисъла на НК за извършено документно престъпление”, добави той. По думите му упражняването на правото защита на личните данни е лични право. „Ако има сигнали спрямо самия инициативен комитет, тогава ще бъде проверен той, процедурите са различни, жалбата е индивидуална. Жалбите се разглеждат от комисията спрямо администратора като цяло”, допълни Караджов.

По думите му на изборите 2014 са имали над 1500 жалба и сигнали. „Комисията си върши доста успешно работата, тъй като когато стана големият бум през 2014 г. за използване на личи данни за регистрация на политически субекти в изборите за европарламент, бяха 1500 жалби. Около 80 000 бяха глобите. 2/3 от тях са събрани в НАП. Някои са платени доброволно от политическите субекти”, добави той.

„Резултатът е, че на следващите бяха 57, а сега имаме 40 жалби и 9 сигнала. Като цяло 2/3 са срещу политическата партия, издигнала Митьо Пищова и Радо Шишарката. От тези 40 около 15 са жалбите срещу тази политически субект”, допълни Венцислав Караджов.