Министерството на културата и представители на визуалния сектор се договориха да започнат съвместна работа по конкретни политики и нормативни промени за развитието на визуалните изкуства. Ангажиментите бяха заявени на среща с министъра на културата Евтим Милошев и зам.-министъра на културата доц. д-р Пламен Славов, проведена на 31 юли 2026 г. в Министерството на културата.
Сред основните задачи са анализ на развитието на сектора и провежданите държавни политики през последните десет години, подготовка на предложения за промени в нормативната уредба, създаване на по-предвидим модел за българското участие във Венецианското биенале и пълноценно включване на визуалните изкуства в бъдещата Национална стратегия за развитие на културата.
Адресираха се и темите от отвореното писмо на професионалната общност до министър-председателя, министъра на културата и министъра на финансите, в което представителите на визуалните изкуства настояват за ясна, стратегическа и последователна рамка за развитие на сектора. В разговора участваха художници, куратори и представители на галерии, музеи, независими организации и професионални обединения.
Още: За вътрешната съпротива и статуквото в културата: Говори Евтим Милошев
„Трябва да намерим добрия път и добрия начин“, заяви министърът на културата Евтим Милошев. „Трябва да чувствате администрацията като субект, който ви помага, а не като такъв, с който трябва да се борите.“
Сред водещите въпроси беше мястото на визуалните изкуства в бъдещата Национална стратегия за развитие на културата. Участниците настояха спецификите на сектора да бъдат разгледани цялостно, а не сведени до отделни мерки или програми.
„Визуалните изкуства са една от най-маргинализираните части на културния сектор. Време е да поставим въпроса за това как държавата гледа на съвременния артист, на живите автори и на съвременното изкуство и как тази среда може да бъде подобрена. Визуалните изкуства не се изчерпват само със съвременното изкуство. Стратегията за развитието им трябва да представлява отделен документ, който да обхване всички аспекти на сектора“, каза Суни Данаджъ, организатор на ежегодното изложение за съвременно изкуство Sofia Art Fair.
Представителите на визуалните изкуства подчертаха, че недостигът на средства е само един от проблемите, но най-голямото предизвикателство е липсата на визия и последователност в инвестирането на тези средства. Необходими са последователна държавна политика, надеждни данни, дългосрочно планиране и по-добра координация между институциите и професионалната общност.
Още: "Милиони зад кулисите": АКФ с нови разкрития за нагласени обществени поръчки
Постигната беше договореност да се направи анализ на развитието на визуалните изкуства и резултатите от прилаганите политики през последните десет години. Ще бъдат проучени и работещи международни модели, които могат да послужат при подготовката на бъдещи политики и законодателни промени.
Особено внимание беше отделено на пречките пред придобиването на произведения от съвременни автори и включването им в публичните музейни и галерийни фондове. Според представителите на сектора действащата нормативна рамка не отчита в достатъчна степен спецификите на съвременното изкуство и работата с произведения на живи автори.
Договорено беше да бъдат събрани и систематизирани предложения за промени, свързани с придобиването на съвременно изкуство, статута на живите автори, развитието на пазара и стимулирането на меценатството. Предстои и преглед на административните и нормативните ограничения, които затрудняват работата на музеите, галериите и професионалните организации.
Сред основните акценти беше международното представяне на България. Участниците се съгласиха да започнат обсъждане на възможностите за дългосрочен и предвидим механизъм за подготовката и участието на страната във Венецианското биенале като част от по-широка политика за международна видимост на българското изкуство.
Още: Държавата актуализира списъка на финансираните проекти по Националния културен календар за 2026 г.
„В последния момент се дават сроковете за подготовка на проектите, а в още по-последния момент се изплащат хонорарите на екипите. По този начин няма как да се движим конструктивно напред, независимо дали става дума за Венецианското биенале, или за друг международен форум“, посочи Суни Данаджъ.
Поставен беше и въпросът за подкрепата за участието на български галерии в международни изложения. Подобни участия създават възможности за представяне на български артисти пред нови публики, професионалисти и колекционери и са важна част от международното позициониране на страната.
Обсъдена беше и необходимостта Националният културен календар да се развива при по-ясни критерии, своевременно обявяване на процедурите и по-добра координация с професионалния сектор. Това би позволило на културните организации да планират устойчиво, да изграждат международни партньорства и да развиват своите публики.
Като първа практическа стъпка представителите на сектора ще подготвят до 10 септември 2026 г. предложение за структурата, състава и правилата за работа на постоянен консултативен формат към Министерството на културата. В него се предвижда участие на представители на различните части на визуалния сектор при ясни правила, прозрачност и регулярност на срещите.
Целта е диалогът между институциите и професионалната общност да продължи като постоянен работен процес и да води до конкретни предложения, политики и нормативни решения. След представянето на предложението предстоят работни срещи по набелязаните промени и по участието на сектора в разработването на стратегически документи.
