Промените в закона за религиите дискриминирали малките вероизповедания на католици, арменци и юдеи

09 май 2018, 20:11 часа 3005 прочитания 0 коментара

Основният минус на предложените промени в Закона за вероизповеданията е, че се пренебрегват малките вероизповедания като католици, арменци и юдеи. Друг спорен момент е и ограничаването на заплащане на свещонослужители от чужди държави. Това заяви съветникът на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеденията доц. Михаил Иванов.

Още: 3500 само за месец: Пожарите в България рязко се увеличават

Още: Двойно повече студенти участваха в бизнес академиите на Kaufland през учебната 2024/25 година

По отношение на религиозните училища и верозповеданията реакцията на държавата закъсня, заяви доц. Иванов. Щеше да се спести много обществена енергия и нямаше да се стигне до процеса с имамите в Пазарджик, допълни той.

Предложените промени от трите партии в Закона за вероизповеданията имат спорен аспект в отношение на това, че финансирането се предвижда да се определя спрямо броя на хората, изповядващи конкретното вероизповедание. Това ще доведе до дискриминация спрямо малките вероизповедания като католици, арменци и юдеи, допълни той.

Чуждото финансиране трябва да бъде регламентирано и контролирано, заяви доц. Иванов. Чрез законопроекта обаче има „половичнатост“ при финнасирането - деликатният въпрос е за заплащането на свещенослужителите, които на практика са можели да получават заплащане от чужбина. За пример той даде руските свещеници в руската църква „Св. Николай“ в София или католическия отец Паоло Кортези от Белене. Друг спорен момент е регламентът свещенослужителите, които не са граждани на България, да служат задължително с българин, предаде БНТ.

Още: Български военен контингент замина за Косово като част от войските на НАТО

Още: БДЖ и еврото: Плащания в лева няма да се приемат след тази дата

Няма да има проблеми спрямо големите вероизповедания, завърши доц. Иванов. Според него в дискусията за законопроекта трябва да се включат самите вероизповедания, каквато клауза присъства в предложеното законодателство.

Доц. Иванов изтъкна, че държавата трябва да лицензира и да се даде път на Висшия ислямски институт като висше учебно заведение и към него да се изгради богословска и научна изследователска база. Така той може да се превърне в обучителен център на Балканите.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес